Забравена парола?
Начало на реферати

Село Лесново


История


Село Лесново възниква през 16-17 век като първите му заселници са цигани-кошничари, които правели кошници от тръстиката, растяща в близката река. Първоначалното име на селото е турско - Орманлъ, Орманлия, и означава „гористо място“, оттам и днешното Лесново. През 1662 г. османският пътешественик Евлия Челеби пише:


"... и стигнахме в село Орманлии. И то е разположено в Софийското поле, с една джамия, триста къщи и е изцяло зиамет (ленно владение от категорията на свободните ленове)."


В края на 18 век турският управител на София строи в селото голям чифлик, който се превръща в лятна резиденция на софийските паши. През 1841 г. френският дипломат Жером-Адолф Бланки посещава селото на път от София за Ихтиман и го споменава в своя пътепис.



През 1841 г. в селото се заселва фамилията Зикови, която според преданието произхожда от рода на цар Иван Шишман. След Освобождението огромната част от имотите на чифлика са завзети от фамилията Спасови и за кратко селото бива наречено Спасови чифлици.


През 60-те години на 20 век бившият кмет на селото Коста Митов написва неговата история „Село Лесново - кратък исторически очерк“.


Културни и природни забележителности


Една от забележителностите на селото е църквата „Свети Архангел Михаил“ построена в началото на миналия век и реконструирана в началото на този. Тя е единствената в региона трикуполна църква и една от малкото подобни в България.


Като природна забележитлност може да се отбележи и най-старото дърво в района на възраст - повече от 500 години. Това е „Старият дъб“. Това дърво е видяло какво ли не и какви ли не промени по нашите земи в продължение на векове...То е един мълчалив свидетел на всичко, случващо се около него. В по-ново време неизвестен жител на селото решава, че старият дъб не е нужно да съществува и опитва да го отсече с моторна резачка. Част от дървото изсъхва...


Редовни събития


От незапомнени времена и до днес ежегодно на Йорданов ден и Иванов ден в селото се провежда празникът „Деведжиите“. Това е кукерски празник, в който участват само мъже. В първия ден на празника маскираните, заедно с основната група, състояща се от младежи, които през настоящата година ще навършат пълнолетие, обикалят „Долната махала“ на селото. Младежите от основната група пресъздават традиционна "Шопска сватба" и са облечени в шопска носия, като един от тях е пременен и нагласен като булка (невеста) с шопски литак, с бели ръкави, с наниз „пендари“ и т. н. До него е младоженецът, както и кумът и деверите, всички нагласени като сватбари с китки на калпаците. Групата задължително води със себе си и магаре с дисаги, водено от магарищар, което да носи даровете - хляб, вино, сланина. Като на всяка сватба, присъстват и гайдарджията и тъпанджията, които пред всяка къща свирят "деведжийската", от която трепва сърцето на всеки лесновчанин, а „сватбарите“ играят пред домакините, които ги даряват. За всеки лесновски дом това е вълнуващо събитие. На втория ден още от ранни зори деведжиите обикалят „Горната махала“, а на обяд цялото село излиза на площада, за да посрещне „основната група“ - сватбарите, и да се порадва на маскираните, които са излезли на този ден и които превръщат празника в своенравен карнавал, на който могат да се видят откъм веселата страна различни злободневни проблеми от социалния и обществен живот. Празникът завършва с кръшни хора и добро настроение.

Село Лесново facebook image

Население на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.