Себепреодоляване

Проблемът за себепреодоляването като психически феномен включва в най общ план въпросът, когато индивида се изправя пред свободата да избира. Самият избор не представлява самостоятелен предмет на преживяване, а винаги съпровожда преживяванията на индивида. Той се идентифицира с конкретни предмети на опита, но остава свръхсетивен. Преживява се като привнесен отвън и обективен по отношение на индивида, но и същевременно като негов, донякъде като сътворен. Парадоксалното битие на избора дали индивида да преодолее себе си, може да се опише с редица особености:

Пристрастност преживяването на избора е придружено от устойчив емоционален компонент. Смисловите преживявания са далеч от зоната на безразличие. Доминиращите смисли проявяват тенденция да се превърнат в страсти. Езикът, на който ни говорят смислите, е езикът на екзистенциалните емоции на вина, възхита, преклонение, празнота, призвание и пр.;

Обърнатост към Аза - преодоляването се преживява като интимно притежание. Той е предназначен за Аза на индивида, но също и към другите Азове на реални и въображаеми индивиди да го прави неповторим, ценен и да символизира авторство на преживяванията;

Съкровеност преодоляването се изпитва като персонално свещено. Говоренето за него се усеща като пошлост и огрубяване.

Отнесеност към ценности общовалидното в смисъла е неговият ценностен аспект. Всяко смислово преодоляване символизира една или повече ценности. А последните имат общочовешка природа. В смисъла ценността се задава като адресирана към Аза, като говореща му нещо, или императивно изискваща действия от него;