УПРАЖНЕНИЕ 22. СЦИНТИЛАЦИОНЕН ДЕТЕКТОР

Цел на упражнението е запознаване с основните свойства на сцинтилационен детектор, устройството и работата на -спектрометър.

Теоретични бележки

Устройството и принципът на действие на сцинтилационния детектор са описани подробно в Допълнение 3.

Опитна постановка

Опитната постановка е показана на фиг. .44. Тя се състои от: сцинтилационен детектор, състоящ се от сцинтилационен кристал NaI(Tl), фотоелектронен умножител (ФЕУ) и предусилвател (всичко е в затворен блок, наречен сонда); едноканален амплитуден анализатор, съдържащ усилвател, дискриминатор, преброител с таймер и източник на плавно регулируемо високо напрежение за захранване на ФЕУ; оловна защита; радиоактивен източник ¹³⁷Cs; осцилоскоп.

С помощта на осцилоскопа се наблюдават електричните импулси, които се образуват в сцинтилационния детектор под действието на падащи -кванти. С едноканален амплитуден анализатор (ЕАА) се измерва спектърът на тези импулси, породени от моноенергетичното лъчение на ¹³⁷Cs с енергия Е = 662 keV.

Изпълнение на упражнението

1. Свързва се изхода на усилвателя (от ЕАА) с входа на осцилоскопа. Наблюдават се импулсите при поставянето на радиоактивния източник. Те са положителни с отрицателна "oпашка". Последната се появява от свойствата на импулсния усилвател, който, освен че усилва импулсите, ги формира така, че амплитудите им да бъдат по-точно определени от дискриминатора.

Въпреки че всички импулси се създават от -кванти с една и съща енергия (662 keV), импулсите имат различна амплитуда поради различните процеси на взаимодействие на -квантите с веществото, при това не само с веществото на сцинтилатора, но и с околните предмети. Между спектъра, който се регистрира от