Андрей Руменов Маринов

7гр. Ф8415

Протокол

Сцинтилационен детектор

Теоретична част

Детекторите на йонизиращи лъчения са измежду базовите средства на експерименталната ядрена физика и нейните приложения. Предназначението им е да регистрират не само наличието на радиация, но и да дават имформация за енергията на частиците, траекториите им, скоростите им и заряда им.

Чувствителността на един детектор е способността му да даде определен сигнал за даден тип лъчение и иниргия. Чувствителността към различните типове лъчения и енергии е различна.

Отклик на детектора. Освен че всички детектори регистрират наличието на радиация, голямата част от тях ни дават имформация и за енергията на частиците. Обикновено изходният сигнал е във формата на токов импулс, макар че има и такива, които дават непрекъснат ток или напрежение, изменящи се според интезитета на лъчението. Връзката между енергията на лъчението и пълния заряд или амплитуда на импулсасе нарича отклик на детектра.

Енергетично разделяне. Това е най-важната характеристика на детектора. За определянето на разделянето е необходимо да се измери спектъра на многоенергетично лъчение. При безкрайно добро разделяне, този спектър би бил остра линия с формата на -функция. На практика, обаче, пикът има формата на Гаусова фунция с крайна широчина. Тази широчина се обуславя от флуктуациите в броя на предизвиканите йонизационни възбуждания. Разделителната способност се дефинира като:

R=E/E

Сцинтилационни детектори.

Сцинтилационните детектори са може би най-разпространените в ядрената физика. Сцинтилация се нарича краткото изсветване в някои материали при попадането в тях на йонизирана частица.

Основните елементи на сцинтилционните детектори са сцинтилационен кристал, който е в оптична връзка с фотоумножителя, или направо, или чрез световод; непосредствено към цокъла на фотоумножителя е монтиран делителят на напрежение и често непосредствено зад него предусилвател. Всички изброени елементи, заедно с предусилвателя са в непроницаем за светлината кожух.