Джек Лондон

Сбогом, Джак

Хавай е чудновато място. В социално отношение всичко у него е, така да се каже,

объркано. Не че нещата не са както трябва - те са кажи-речи прекалено в ред. И

все пак са някак си наопаки. Най-затвореният кръг там е "мисионерската

компания". Човек остава доста изненадан, като разбере, че в Хавай невзрачният,

търсещ мъченичество мисионер е заел почетно място на трапезата на богатата

аристокрация. Но това си е така. Смирените жители на Нова Англия, които дойдоха

тук през третото десетилетие на деветнайсетия век, пристигнаха с възвишената цел

да научат канаките на истинната вяра - .преклонението пред единствения, наистина

действителен и неоспорим бог. В това, както и в цивилизоването на канаките, те

постигнаха такива успехи, че след две или три поколения канаките фактически

изчезнаха. Такъв беше плодът от семето на словото божие; а плодът от семето на

мисионерите (техните синове и внуци) стигна до притежанието на самите острови -

земята, пристанищата, градските парцели и захарните плантации. Мисионерът, който

дойде да даде хляба на живота, остана да лапа докрай на езическия пир.

Но това не е онази хавайска чудатост, за която започнах да разказвам; само че

човек не може да говори за хавайските работи, без да спомене мисионерите. Да

вземем Джак Кърсдейл, за когото исках да разкажа. И той беше от мисионерско

потекло, тоест по линията на баба си. Дядо му бил старият Бенджамин Кърсдейл -

тьрговецянки, който започнал в миналото с продажбата на уиски и джин и по-късно

натрупал милион. Има и друго странно нещо: старите мисионери и старите търговци

били смъртни врагове. Интересите им, знаете, не съвпадали. Но техните деца се

помирили, като се изпоженили помежду си и си поделили островите.

Животът в Хавай е песен. Ето как Стодард1 изразява това в своя "Хавай нои":

"Животът твой е музика - с мелодия по-лесен! Всеки остров строфа е, а цялото е

песен".

---

1 Ричард Хенри Стодард (1825-1903) - американски поет. - Б. пр.

И прав е бил. Златиста плът имат тамошните жители Туземките са узрели под

слънцето Юнони, туземците - бронзови Аполони. Те пеят и танцуват, окичени целите

в цветя и с цветни венци на главите. И ако не броим неподатливата "мисионерска

компания", белите мъже се поддават на климата и на слънцето; колкото и заети да