Сблъсъкът на пороците и добродетелите

в класицистичната комедия Тартюф

Сблъсъкът на пороците и добродетелите в класицистичната комедия Тартюф е резултат от изграждането на човешките взаимоотношения в тогавашното общество,в което от една страна преобладава фалша и лицемерието ,а от друга лековерието и глупостта.

Кой е Тартюф? Тартюф е изразител на порочното и пошлото в най-големият му блясък мним религиозен представител на най-уважаваната тогава част от обществото божиите служители.Вмъкнал се коварно в семейството на Оргон, мошеникът Тартюф завладява съзнанието на стопанина с лъжливото си благочестие и го повежда към пропастта на заслепението.Всеки жест на набожност, щедрост,смирени е и скромност е добре премерен коварен ход на двуличника. На показ той излага онова,което бързо впечатлява лековерния Оргон. Привидно се отказва от всички земни благавръщаше назад всеки мой подарък. Голямата заблуда на лековерника става благоприятна основа за изявата и налагането на лицемерния набожник. С фалшивото си благоприличие, с надменното си самочувствие на божи представител, със скрити зад тях нахалство, лакомия и безочие, опитният интригант Тартюф успява да спечели доверието на Оргон и на госпожа Пернел. Целта е добре премислена и постигната блестящо.Тартюф е изразител на порочното и пошлото в най-големият му блясък мним религиозен представител на най-уважаваната тогава част от обществото божиите служители.

Достойни противопоставя на Тартюф са Мариана, Елмира, Дорина ..

В мрежите на измамника, скрит под маската на добродетелен човек, трайно се е заплел Оргон. Заслепен от Тартюф, по думите на Дорина, откак дружи със тоя мях надут, нещастния човек е станал просто луд. За него гостът му се е превърнал в изповедник и съветник, по-значим от близките му. Той олицетворява типичните черти на френския богаташ от тази епоха, който не е нито глупав, нито лош, но е доста лабилен и лековерен. Оргон и майка му са своеобразни жертви на магията на Тартюфовите лъжи.Тяхното пленничество буди и смях и съжаление и дори възмущение,защото се превръща в пагубно за околните.

Докато божият служител Тартюф крои и осъществява плановете си за материално благополучие за сметка на благодетеля Оргон ,здравомислещите членове на семейството се опитват да отворят очите на заслепените и особено на Оргон. Заблудата обаче е толкова голяма ,че показва пагубното въздействие на фалша върху човешката психика.

Сблъсъкът е резултат и на противоположното въздействие, което има личността на Тартюф върху останалите персонажи.Естествено ,колкото повече се прехласват от лицемерието на този мях надут,толкова в другите от обкръжението им нараства негодуването и загрижеността за всичко,което става и може да стане.

Конфликтът е неизбежен,както е и неизбежен кулминационният момент на евентуалният сблъсък между истината и фалшивостта.

Развръзката, в която Елмира поставя капан на Тартюф е последната стъпка преди духовното прераждане на Оргон .Скривайки се под масата и послушвайки разговора на Елмира с Тартюф Оргон се преражда, в смисъл вече очите му са отворени за лицемерието на негодника ,които се е настанил в дома му.

Моралната, нравствената,етичната и изобщо духовната деградация ,до която води лицемерието, олицетворено от Тартюф и огромната му разрушителна власт над някои по- не виждащи хора като госпожа Пернел и Оргон е най-голямото доказателство ,че лъжата е един от най-големите пороци.