Сатиричните образи в поезията на Ботев

(Патриот, Странник, Гергьовден и В механата)

(ЛИС)

Ботев ни завещава поетическо наследство с голяма художествена стойност.Лириката му, наброяваща само около двадесетина стихотворения, оставя трайни следи в нашата литература.Неспокойната, търсеща мисъл на легендарния поет е посветена изцяло на родината и народа страдалец.Поезията му е обвързана с фолклорната поетическа традиция.Всеки стих от поезията на Христо Ботев може да разкрие своя емблематичен характер спрямо нейната същност.Ботевата поезия можем да разделим на два полюса.Единият полюс е свързан с героичното, романтичното, извисено и съкрализирано пространство на свободата, обитавана от достойни и горди мъже, готови да се жертват в името на идеала.Другият полюс, това е делничното, битовото, снизеното пространство обетовано от еснафи, конформисти, мъже патриоти и псевдо-юнаци.Към тях Ботев се отнася с презрение и отвращение.

Лирическият герой в сатиричните стихове на Христо Ботев е обобщеният образ на антигероят лъжепатриота, псевдоюнака, българинът приел безропотно загубата на либе, баща и братя, на народа видян като стадо овце поведено на заколене.Гневът на Ботевият лирически аз е насочен към глупците неразбрани, глухи към повика за борба, лишени от разум и чувствителност.Със своето търпение, с примирението си те поддържат инерцията, застоя и пасивността в робския свят.

Обект на сатирична интерпретация е пълният разпад на човешката нравственост в стихотворението Патриот.С отвращение и презрение поетът разобличава еснафския псевдо морал, личното благополучие, превърнато в същност и цел на живота.Единственият критерий за добро и зло са парите и по-доброто социално положение.Псевдопатриотизма и моралната деградация на лирическия герой са разкрити чрез двойна антитеза и синтактичен паралелизъм.В основата на изграждането на образа стои мотивът за маската и същността.Привидно лирическият герой има идеали, като свобода и знание, носи християнската вяра в себе си и проявява милосърдие, но всичко това в името на личното си благополучие, героят търгува с душата, семейството, вярата и сърцето.Определението, което Ботев дава за патриот, въплъщава всичките ценности и идеали на революционера, но изкривени, за да въведе читателя в същинския смисъл на тази дума за повечето българи.За лирическият герой родолюбието се изразява в това да обречеш своята душа на родината и своите кумири.За негово огромно разочарование потъналата в безверие душа на богатия българин не може да осъзнае значението на тази дума, а е готов да жертва душата на народа, но не и своята.Именно тук се откроява контрастът