Сатиричната визия за изкачването по стълбата, която води надолу

Христо Смирненски израства до майстор на сатиричната изява, която има своите дълбоки традиции в българската литература. Младият творец не само продължава традицията, обогатявайки я със значими идеи, но създава сатири, които се превръщат във върховно постижение в развитието на българската сатирична проза и поезия.

Приказка за стълбата в алегорична образност е имплицирана идеята за предателството спрямо нравствените ценности, за компромисите със съвестта, за поддаващата се на съблазни природа на човека и за уязвимостта на добродетелните пориви. Това е дидактично послание към всички онези, които се изкачват нагоре по стълбата на властта и обществената йерархия, но с цената на отнемащи човешкото достойнство сделки с дявола. Сатиричната визия представя облога между дявола изкусител и решеният на всичко момък. Основен в този разговор се оказва въпросът за идентичността на човека:

Кой си ти? попита го Дяволът

Аз съм плебей по рождение и всички дриплъовци са мои братя.

В отговора се чете познанието на човека за социалната дисхармония в света и за сонственото му място в този свят.Героят е лишен от индивидуалност, от физически портрет. Той е представен като обобщена фигура, изявяваща себе си чрез позата, жестовете и думите . Юношата е дързък решителен, запазил сетивата си за истината и справедливостта и готов за възмездие. Дяволът застава на пътя на момъка за да заяви своите права на пазител на обществения порядък и да поиска откуп за неговото нарушаване. Цената е твърде висока но дрипавия момък я плаща, защото силно желае да постигне целта си. Последователно момъкът продава слуха си, паметта, своята чувствителност и сърцето си. Така героят залага своята човешка същост, продава неусетно самия себе си. Подменя нравствените му сетива със студенина и безразличие, превръща го в един от ония, които гледат с презрение на тълпата там долу. Изгубил човешкия си облик, се превръща в собственото си отрицание, в това, срещу което се е борил, което е отричал, преди да поеме по стълбата към властта. Защото това, което дявола променя в него, е гледната му точка за света. Преди тя е била от позицията на страдащия народ, а след изкачването по стълбата позицията на ония горе. Преобразяването на човека, неговото изкачване по стълбата на власта и благата, което оказва обезличаване на човешката му същност и слизането надолу към бездните на безнравствеността и социалната апатия. Младият човек продава душата си в замяна на това да се изкачи до върховете на властта. Вече там той е изгубил човешкото отношение и съчуствието към страдащите свои някогашни братя, забравил е целите си, променил е светогледата и ценностната си система. Отговорът на въпроса Кой си ти? момъкът вече отговаря Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, коко красива е земята и колко са щастливи хората!