Сантиментален разговор

Пол Верлен е един от основоположниците на символизма.

Сантиментален разговор е произведение, в което Верлен нагнетява символите в отделните строфи, в резултат на което чувствата в привидно простия диалог се контурират ясно и отчетливо и се предават на четящия го с интезитет, характерен за цялото творчество на френския символист.

Темата на стихотворението е историята на една отминала любов, но мъртва само за единия и носеща болката на очакването у другия. Отношението на автора може да бъде усетено от всеки ред описанието на героите, на пейзажа, думите, с които изразява доминиращото чувство на тъга, мрачната атмосфера.

Още в заглавието откриваме скрит смисъл, който ни подсказва за какво става въпрос в творбата. Епитетът сантиментален навява чувство на меланхолия, известна безнадежност и томление, които са и основните краски на настроението е това произведение. Самото заглавие настройва струната на очакваното, но несбъдната желание, на тихата скръб по нещо отминало, но оставило тъжен спомен с привкус на сладостна болка.

Из парка стар сред студ и самота,

две сенки минаха, на път в нощта.

Очите им са мъртви, а устата

едва отронват думи в тишината.

Всяка строфа съдържа думи, които имат символичен смисъл : стар и студен парк, съчетани със студ и самота, навяват усещане за отчаяние, характерно за един отминаващ живот; две сенки героите даже не са определени като хора, а като нещо безплътно. Използваните за описанието им словосъчетания - мъртви очи, устата едва отронват думи символизират загубените души, безплътните, призраци, останали от едно отминало дълбоко чувство.

Всичко вече е изживяно и изстрадано не толкова като време, колкото като наситеност на събития, довели до преждевременно остаряване на живота. Нощта тук е символ на края, на нежелания край на една обич, на един стремеж, на едно очакване.

Из парка стар сред студ и самота

два призрака си спомнят младостта

- Нали живее в теб страстта ни стара?

- Да помня туй - кое ще ме накара?

Верлен засилва това усещане с привидния оптимизъм и надежда, струящи от първата строфа на диалога. Привиден, защото самия факт на съмнение е изразен с формата на обръщението - Нали живее в теб страстта ни стара? въпрос. Нещо, което очаква и се надява на положителен отговор, но съзнаващо, че вероятния отговор ще носи болка. И болката не закъснява. Поражда се и напрежение единият обича, другият не :- Да помня туй - кое ще ме накара? не само отричане на явната надежда, но и поставяне под въпрос на смисъла на толкова изстраданата от другия емоция.