Самотата на ренесансовия човек показана в трагедията Хамлет

Трагедията хамлет на Уилям Шекспир е най-представителната творба на своя автор и на Англииския ренесанс.Нейният сюжет не е оригинален, Шекспир го взаимства от стара легенда записана от Саксо Граматик.Оригиналната история обаче е твърде елементарна, легендата разказва една история за кръвно отмъщение, а върху тази основа Шекспир изгражда ренесансова творба, чиито герои и събития вълнуват читателите повече от 5 века.

Ренесансовото се проявява най-напред на сюжетно равнище, защото целта на датския принц не е отмъщение, а изобличаване на злото, съчетано с усилие да бъде наложен предишния морал на епохата.Истината която Хамлет научава от духа на своя баща е разтърсваща, но не и неочаквана за принца.Още по-проста е заръката на духа:Отмъсти за скверното убииство.Съвременните зрители са готови да видят решителни действия, защото всички те вярват, че духът е казал истината.Обаче възпитаника на Витенберг носи ренесансовото светоусещане, което го кара да търси потвърждаване на казаното чрез собствения си опит и личните наблюдения.Ако Хамлет беше средновековен човек за него не би било трудно да изпълни синовния си дълг, защото пируващия Клавдии е лесна мишена.Обаче принца е схванал заръката на духа много по-глобално, в края на сцената той проиднася:

Без бряг е времето, о скръбен дял!

Нима аз бих го в брегове сковал?

Думите му са метафора на необратимите промени които са настъпили в човешката личност, но и в порядките на обществото.Онова което той определя като бряг на времето са нравствените закони, на които са злъжни да се подчиняват всички.Обаче ние виждаме, че основните от тях са потъпкани и това кара времето да излее извън своите брегове.Читателят по-лесно откроява потъпкването на онези нравствени закони които са задължителни за отделния индивид.Защото с тях са свързани личните разочарования на принца.Разочарование му носи най-напред поведението на Гертруда, която е загърбила закони като съпружеска вярност, почит към паметта на обичан човек, не просто се омъжва повторно, а превръща кралското легло на Дания в кръвосмесително ложе.Братската любов отстъпва място на амбиция, завист и корист и Клавдии убива своя брат, без даже да пита дали е достоен за трона.С изключителен цинизъм той обявява, че с едно око в сълзи и другото в радост скърби за своя брат, но е и щастлив за сватбата си и великодушно обявява Хамлет за свой наследник.Ако следваше хронологията на драмата, без съмнение се натъкваме на Офелия която носи поредното разочарование на принца.Потъпкани ли са обаче чесността и искренодтта на любовта.На формално равнище да, защото Офелия връща писмата на принца.Обаче отношението на героите един към друг не говори за нравствена измяна и твърдим това въпреки популярната теза, която обвинява Офелия в нравствено предателство заради това че бидейки послушна дъщеря била се превръщала в сляпо оръдие в ръцете на баща си и краля за да се разправят с Хамлет.Ако отчетем времето в което тя живее, обвинението е несъстоятелно-действията на Офелия е продиктувано от разумните аргументи на нейния брат и баща.Без да се съмняват в искреността на чувствата на принца те казват азбучна истина-че женитбата на принца ще зависи от интересите на Дания, а не от личния избор на сърцето му.У Офелия обаче има вина и тя наистина разочарова принца.Доказателство да нея намираме във финалните и реплики в края на срещата в началото на трето действие.В тези думи се открояват достоинствата на принца когото сама определя като надежда, цвят на цялата държава.За нея обаче дивен лик е вече минало.В настоящето тя вижда неговия лик крещящ като пукната камбана и в това е нейната вина, тя не умее да вижда зад маската, вярва в общото убеждение че Хамлет е полудял, не открива че той си е същия човек.Неможем обаче да не отчетем че корените на тази вина могат да се търсят в нейната младост и неопитност и проявяваме съчувствие към нейната искрена болка, не толкова за любовта и любимия колкото за прекрасното у Хамлет.В любовта на двамата наистина остава нещо свято и чисто, любовта на Хамлет към Офелия се запазва докрай, въпреки нараняващите думи които изрича.Повтореното няколко пъти наставление Върви в манастир всъщност издава загрижеността на Хамлет за неопитната Офелия в кралския двор:

Бъди чиста като сняг и целомъдрена като лед,

Но ти няма да избегнеш клеветата.

В тази, а и в следващата сцена на представлението открояваме съзнателната стратегия на принца да намали болката у Офелия.Стигащ почти до открити обиди той се надява чувствителната Офелия да го забрави по-лесно.Чувствата му към нея обаче не се променя и той е искрен когато заявява пред Лаерт че неговата любов е по-силна от любовта на 40 хиляди такива братя.Ако се върнем отново към възгледа на принца за разрушените брегове на времето, ще открием още един потъпкан нравствен закон, този на сърдечното и искреното приятелство, което отстъпва пред обещанията за кралски почести и стига до подлостта.Нека отбележим, че тъкмо пред приятеля Розенкранц Хамлет говори за разочарованието си породено от собственият му идеал за човек и жалките подобия на хора които среща около себе