Забравена парола?
Начало на реферати

Саможертвата - път към свободата - "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов


ИВАН ВАЗОВ - „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”

САМОЖЕРТВАТА - ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА

СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ

Одата „Опълченците на Шипка” от ци­къла стихотворения „Епопея на забраве­ните” е Вазовата поетична възхвала на под­вига на опълченците - смелите, достойни и непреклонни защитници на Орлово гнез­до, пожертвали живота си в името на най-светия идеал - свободата на отечеството. Вазов е горд, че има такива българи, дока­зали, че свободата ни не е подарена, а из­воювана.

Свободата на отечеството е възвишени­ят идеал на опълченците, в името на който те са готови да пожертват живота си. Пое­ли по пътя на себеотрицанието, те са независими и свободни личности, над които вековните поробители нямат власт. Храбрите защитници из­бират саможертвата пред робския живот, изпълнен с унижения и несправедливост, защото са достой­ни и силни българи, запазили сво­ето национално самосъзнание и осъзнали, че свободата е най-висшата човешка ценност. Те жертват живота си в името на независи­мостта на родината си. Смъртта им не е повод за жал и отчаяние, за­щото саможертвата е единствени­ят път към свободата.

В лирическия увод авторът емоционално градира страшните обвинения към българския народ: липса на исторически подвизи и съзнание, робско малодушие. Емоционално градираните упреци завършват с най-несправед­ливата констатация, че свободата ни не е извоювана, а подарена. Но зад привидно­то Базово съгласие, изразено с анафоричното повторение „нека, се крие силата, с която поетът отхвърля всички нападки, спо­менавайки само едно име - Шипка.

Епическата картина на боя е нарисувана с голямо поетическо майсторство. Числителното име „три” насочва към легендар­ното начало в битката, а метафората „тре­петно повтарят” подчертава необикнове­ното и величавото на това събитие. Поред­ният „дванайсетий” опит на турците да превземат върха е напразен, защото опъл­ченците са твърдо решени да вървят по пъ­тя към свободата. На фанатичния възглас на турците е противопоставено свободо­любивото „ура” на българите. Нападатели­те са принизени чрез образа на своя водач. Епитетът „безумний” разкрива ожесточени­ето на турския предводител и невъзможността му да разбере, че „раите” ги няма, а на тяхно място са се появили силни и воле­ви личности, борещи се за своята свобода: „... всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи.” Опълченците са непреклонни. Врагове­те, борещи се единствено за надмощие над чуждата страна, сляпо подчиняващи се на своя предводител, нямат тази непреклон­ност, решимост и устойчивост. Сравнени­ето с „овци” подчертава тяхното малоду­шие. Те са обезверени, защото са се срещ­нали със силните защитници „българи, орловци”, поели по пътя към свободата.

Боят става все по-ожесточен. Към това, че турците са по-многобройни и с повече оръжия, се добавя и мисълта, че не може да се очаква помощ отникъде - „братски­те орли не фърчат към тях”. В този момент Вазов сравнява защитниците на Орлово гнездо с древните спартанци, за да подчер­тае, че и българите са достойни и храбри хора, които няма да се предадат, а ще се бият докрай.

За да обнадежди опълченците, да им да­де сили и да им напомни за отговорността, която са поели, и за величието на идеала, за който се сражават, генерал Столетов произнася думите:

... „Млади опълченци,

Саможертвата - път към свободата - "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов facebook image
Публикувано от: Павел Франков