Забравена парола?
Начало на реферати

Саможертвата на българските опълченци като път към свободата


ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА Иван Вазов

САМОЖЕРТВАТА - ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА

Одата Опълченците на Шипка от Иван Вазов изразява дълбоката почит на поета към саможертвата на загиналите за свободата на България. Като художествена кулминация на цикъла Епопея на забравените творбата е поетична възхвала на героизма и себеотрицанието по пътя към свободата. Българските опълченци чрез своето пълно себеотдаване успяват да извоюват моралното право на една малка държава да бъде свободна.

Произведението е разделено на три части. Започва с лирически увод, в който поетът разкрива превратностите на българската историческа съдба.

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото

Унижението е реално и трябва да предизвика негодувание в душата на читателя-съвременник. Историческата битка за връх Шипка е факт и става символ на чутовния подвиг на неговите защитници. Доказан е героизмът на опълченците, отворена е нова страница в историята на България, на която с кръвта на борците ще се опише пътя към свободата.

Същинската част е смислово отделена със своеобразно възклицателно обръщение:О, Шипка!, а името ще остава завинаги свързано с възкресението на националното ни самочувствие. Кратките възклицателни изречения:..Пристъпи ужасни!..Бури подир бури!..Рояк след рояк!.. дават представа, че битката е жестока, врагът е силен и е нужна воля за победа. Трябва да устои българският дух, за да защити земята и да се извоюва свободата.

И с нов дъжд куршуми, камънье и дървье,

Дружините наши, оплискани с кърви

Пушкат и отблъскват без сигнал, без ред

Всякой гледа само да бъде напред

И гърди геройски на смърт да изложи

И един враг повеч мъртъв да положи

Дружините се сражават, водени от силното желание за победа. Преодолели робския страх, опълченците са поели по пътя към свободата, за да отвоюват и първата си морална победа и при всеки отпор да се завръщат като българи орловци. Българските опълченци и руските войни доказват, че са способни на невиждана сила. Чрез градация на съществителните жега, жажда, труд е подчертана издръжливостта на героите в този тежък момент, в който ..Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Важността на историческата мисия е подсилена от думите на генерал Столетов към бойците:

..Млади опълченци,

Венчайте България с лаврови венци!

На вашата сила царят повери

Прохода, войната и себе дори!

Тези вдъхновени слова мотивират още повече опълченците да проявят изключителен героизъм и да сътворяват чудеса от храброст. Българите осъзнават своята отговорност пред народа и пред родината. Вътрешният монолог на героите:

България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е, тя ще ни съзре,

ако би бегали, да мрем по-добре!

доказва чувството им за дълг, тяхната решителност да се борят и готовността им да умрат в името на свободата на България. Младите бойци са длъжни да победят, защото целия български народ разчита на тях, затова дават всичко от себе си, за да увенчаят с победа започнатата битка. Единствената им алтернатива е саможертвата. Нечовешко е усилието, обхванало душите и сърцата на опълченците, останала е само мисълта за свободата. Границата между живота и смъртта е изчезнала, ведно се бият живи и умрели. Битката е на живот и смърт, защото над всичко е

Саможертвата на българските опълченци като път към свободата facebook image
Публикувано от: Димитър Желев