Саможертвата

героичен жест на свободната човешка личност

След Освобождението Иван Вазов е огорчен от нападките отправени към българския народ. На българите е внушено, че даром са получили свободата си, че в историята им няма значими събития. Още по-дълбоко наранява поета това, че България забравя своите велики герои, дарили я със свободно бъдеще. Затова той създава Епопея на забравените цикъл от оди, които разкриват красотата на патриотичния порив към саможертва.

Първата ода от цикъла възпяващ героите на България е Левски. Причината за това е, че той е един от хората, които са допринесли най-много за съживяването на духа на българския народ. Началото на творбата е един своеобразен монолог, в който Дяконът излага причините, поради които е решил да напусне манастира той отхвърля канона воден от желанието за свобода. Той осъзнава, че ближний ми има нужда не от молитва, а от две-три думи нови. Престоят му в духовната обител няма да спаси страдащия български народ. Хората се нуждаят от лидер, който да започне борбата, да посее идеята за свободата в сърцата им. Така свободата се превръща във висш идеал за Левски, идеал, за който той се жертва.

Девет годин той

скита се бездомен, без съм, без покой

обърнал се беше на дух, на огън

Описанието разкрива непримиримият дух, трудният живот и геройството на Апостола, на един човек който изцяло се е отдал на една идея, на един стремеж и е загърбил собствения си живот в името на най-висшата ценност.

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът

и че е време да въстане робът;

и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта пиянство.

Повярвал преди съвременниците си, че България отново ще бъде свободна, той поема тежестта да покаже пътят към това освобождение. Но то няма да бъде постигнато лесно. Нужно е постоянство, отдаденост, вяра в собствените сили, способност да се посрещне смъртта с високо вдигната глава, без молба за милост.

Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори кат Хуса или кат Симона

за правдата свята да умре под триона.

Свободата не се получава даром. Определена цена трябва да бъде платена, трябва да се принесе жертва. А великата цел изисква велика смърт. Левски бива заловен. И в този тежък час, подложен на това страшно изпитание, силата на духа му надделява. Той не предава останалите членове на революционните комитети ако губя, губя само себе си. Саможертвата е направена, тиранинът се опитва да убие всичко, дето не умира. Личността загива, но идеалът остава за следващите борци за свобода.

Следващата творба от Епопея на забравените е Защитата на Перущица, която представя вече един осъзнат народ, който се бори с поробителя и отстоява своето право да бъде свободен. Макар това да не е организирано въстание, в боя участват всички от белите власи до русите главички. Себеотрицанието е стигнало до такава степен, че майката е