Елин Пелин

Самодивските скали

Загубени по лов чак до усойните дълбочини на майка Стара планина, ние с Чумака

- славен планински ловец, преживял петдесет години в лутания из дивните

балкански гори и пущинаци - спокойно почивахме под гъстите букови сенки край

един шумлив поток. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш

поглъщат дивото ехо от шума на потопи и водопади, който непрекъснато ехти из

тъмните и хладни усои и се носи като някоя стихийна, ободрителна песен из

дивите гори. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове

и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела.

А още по-високо, над тия надменни гиганти, в гълъбовосиньото небе се вие бавно

и спокойно орел - планински цар, с непостижим и смел полет.

Аз, волно изтегнат по гръб върху влажна и зелена постилка от див бурен и

миризлив здравец, лежа и гледам едрата, мощна и кокалеста фигура на стария

Чумак, който седнал край мене, внимателно наведен и гологлав, чисти

непогрешимото си шишане.Над високото му, изпъкнало и ръбато чело падат малки

потни кичури от сребросива коса и чудесно украсяват това продълговато, сухо, но

здраво и червено лице, по което, както всякога, лежеше надменното спокойствие,

на една калена и волна душа. Гъстите му надвесени вежди, ловджийският поглед на

кафените му очи и дългите му от сребърна коприна мустаци, чиито краища лежеха

чак на раменете му, придаваха една чудна привлекателност и почтеност на цялата

му юнашка снага.

Той издигна шишането и на шега замери в безкрайното висине черната точка на

орела, който минаваше под слънцето и като малко облаче хвърляше тъмна сянка по

сините скали и сипеи на срещните баири.

- Ако шишането мереше с окото, устрелил бих тая проклета птица.

И той я заследи в небесата. Тя дълго се въртя във висинето, като ту бавно се

спущаше надолу и с неподвижни криле правеше широки кръгове в простора, ту мощно

трепваше и стремително се издигаше и чезнеше в лазура. Най-после се изви и като

демон полетя надолу и кацна царствено върху острите насрещни скали.

- Това са Самодивските скали - каза след дълго мълчание старият Чумак. -

Непристъпни, високи, опасни и пълни със змии скали. Откак свят светува, там не