Елин Пелин

Самичка

Тежък мокър сняг вали и покрива село Сънино, полята, горите, целия свят. Бързо

и непрестанно падат едри парцали, замрежват погледа и затрупват всичко с дебела

покривка. Безумен вятър от време на време се спуща из полето, подгоня едрите

снежинки, вдигне на кълба бели вихрушки и отиде, та се не види. Старото селско

училище, клекнало под тежестта на своята безнадеждност, едвам дими из счупения

си комин. Вътре бръмчат като пчели учениците и тоя жив и непрестанен шум лети

вън на весели вълни. Вятърът се спуща върху тях, грабва ги, зарива ги в

преспите, усуква ги в снежните вихрушки, сподавя ги и отлита. Но след него те

отново се съживяват и весело и игриво се смеят: а-а, а-а, а-а!

Учителката седи на масата в стаята си, гледа снега през мътните стъкла на

малкия прозорец и мисли. По сухото й болничаво лице лежи тъга. Шумът на

учениците, който иде от стаите, бие слабите й нерви и я измъчва. Вятърът свири

в тръбите на печката и усуква мислите и на болезнени вихрушки. До силно

горящата печка седи и дреме, облегнат на стената, старият слуга дядо Кола. В

ръката му дими миризлива лула, от нечистата му риза, останала без нагръдки,

като винаги стърчи навън големият му корем. Търдухавите му гърди пищят на

различни гласове като развалена латерна и пригласят на вятъра, който пее в

тръбите. От стените печално и сънливо гледат две прашни карти. Зад шкафа

скърцат и се гонят мишки.

- Днес петък ли е? - пита учителката, без да се обърне.

Дядо Кола трепва и отваря сънливите си очи.

- Кво каеш, учителко?

- Днес е петък, нали?

- Петък е. За пощата ли? Рано е още, куриерино иде у три, три и половина, пък в

това време...

Слугата пак задрямва.

Учителката се унася в своите нерадостни мисли. Тя е младо и хубаво момиче,

сираче, отраснало при далечни роднини. Тая година и е първа от учителството, но

ней й се вижда тежка и непоносима. Тя чувствува, че не ще може да утрае повече

тук, и й се иска да избяга. Тя не знае какво ще прави после. Но тя има една

далечна надежда пред себе си. Когато свърши, нея обикна един подпоручик,