В разказа Самичка автора Елин Пелин разкрива една обикновенна на прав поглед селска , зимна картина . Главните деистващи лица в разказа са младата учителка Маринка , слугата дядо Кола и на немирните деца. Заглавието на разказа разкрива сушевноста на главната героиня . Елин Пелин не случайно го озаглавява така . Той ни разкрива крехката душевност на една млада жена , която няма нищо и никой и сащото не иска много , само да баде сас своя любим Стефан . Очакването на писмот разкриват тъгата и самотата в живота на младата учителка Маринка . Очаквайки писмото от Стефан , нейният възлюбен , се разкрива самотата в душата на младата учителка . Унинието предизвикано от очакваното писмо , и надеждата за добра вест от нейния единствен близък човек . Душевното състояние на главната героиня се засилва с описаната , от автора снежна картина . Дори и името на селото говори за това че то е забравено и бавно , снегът е натрупал и затруднява достапа до Сънино . Зимната обстановка която обрисува Елин Пелин показва суровия живот на Маринка.

Авторът разкрива в текста на читателите , че Маринка си няма никого , тя е сираче . Сама на място кадето няма познати , намя далечни роднини тя се чуствасамотна , празна . Единствената упора за нея е очакването на писмото на Стефан , но тази упора се срива в момента в който тя разбира че все още този лъч надежда няма да изгрее в зимния ден . Името на героинята подсказва че автора иска да ни покайже найвноста и ранимоста й . Елин Пелин ни показва колко е отчаяна Маринка с нейното безразличие към задълженията й . Тя е толкова вглабена в свойте копнежи и надежди за вест от любимия че забрава за момент свойте ученици . Ранимоста и лабилноста на Маринка се разкриваи от писателя , когато той описва как стареца , дядо Кола е виждал мнадото момиче да ридае.

Очакването на писмото е едиствената надежда на Маринка за по добур живот.

Когато вижда курие тя изпраща дядо Кола да иде да вземе писмата от пощата с едничката мисал че нейният любим й е изпратил отговор на нейните писма .

Когато дядо Кола се завръща без очаквоното писмо разочарованието на Маринка е разкрито сас сълзите който тя започва да рони. Без успешния опит на дядо Кола да я успокой че мойе писмата й да са се изгубили не успокояват учителката .

Тя започва дори да се съмнява че нейният любим е само нейн сън . Липсата на отговор я разяжда . Нейното очакване е изразено и със съня който тя сънува . Зада е сигурна че е разтълкувала правилно гърмежите на пуската от съня , тя се допитва до стареца , който потвърждава значението . Сънят й предсказва че ще получи чаканото писмо . Уви и в този зимен ден тя не получава вести от любимия .

Мислите с който се успокоява , че може Стефан да е болен и за това дане й пише , за да не я притеснява говорят за несигурноста й в обичания човек . Авторът разкрива че младада девойка е изпратила петнайсет писна и на нито едно не е получила отговор . Този факт кара читателя да съчуства на Маринка и да мисли че нейният любим не я обича и можеби я е съблазнил и изоставил.

В творбата на фона на тъгата и унинието на Маринка автора ни разкрива и един друг пейзаж . Разкрива безгрижието на учениците на Маринка , който се възползват от ситуацията и се забавляват без да имат контрол . Писателят противо поставя две човешки състояния : тъгата и унинието на учителката и смеха и радоста на децата .

С това противопоставяне автора показва колко нещастна , самотна и отчаяна е неговата Маринка. Колко е самотна в това да очаква един блян и как пропуска