Житейската и творческа съдба на големия руски и съветски поет Сергей Есенин(1895-1925)може да е едно от безспорните доказа-телства за тази неизтребимост на всяко изстрадано изкуство.

Започнал с блясък и всеобщо признание творческия си път в годините преди революцията,по-късно преосмислил и приел нейните идеи за своя лична истина,приживе смятан за приемник и продължител на Пушкиновата слава.

Сгъстената лирика на Сергей Есенин,малките му и по-разгърна-ти поеми,неговите драматични творби това е не само поуката на един живот,а задъхан монолог в защита на човека,лиричен славо-слов на всичко онова,което оцветява живота ни и го прави по-съдържателен:сладостта на труда,благовейният трепет пред при-родата,майката,другарството,любовта,цветята и животните,под-вигът и саможертвата.

Негов основен творчески принцип е истинността,негов стил тонът на доверителната приятелска беседа,издигната до степен на интимна изповед.Зад всяка от лиричните му творби стои реален факт от неговата биография,възторг или болка,трепат или страда-ние.Затова в тях толкова естествено звучат живи човешки инто-нации,обгорени от тъга или ирония,обръщения и разтовори с майка и любима,сестри и приятели.

Сергей Есенин е поет на руското село.Здраво свързан с негови-те социални корени,с народната традиция,с бита и психологията на селския човек,той съзнателно избира всичко това за тематична територия на своето ранно творчество.Наред с природните карти-ни ще срещнем и остро социални зарисовки от вършитби и моле-бени за дъжд,мрачно и прихлупено битие,озарявано само от заде-вките и любовта на младите,от безкрайните превръщения и менливи образи на природата.И ако в тези стихове прекалено често има сблъсък с библейски мотиви,църковнославянски коло-рит и имена на светии,то е по-скоро реверанс пред утвърдената духавна традиция на едно затворено в себе си общество.Непод-правен екстаз,чувство за неземна любов и преклонение авторът изпитва единствено пред многозначния образ на родината,пред естетизирания и изчистен до графика руски пейзаж,пред естест-вените и непреходни прояви,на простонародния селски живот.

Особино интимна сила и пронигновение изпълват неговия стих, когато Есенин се докосва до темата на родния край,до земята и селото,до видения и образи от своето детство,до хора,близки на сърцето му.При него тези лични мотиви са неизменно свързани с голямата тема за човека и природата.

Сергей Есенин е поет на любовта.Такъв тънак и проникновен едва ли би могъл да остане изкешен от тази прастара тема.Тя изпълнява една голяма и твърде характерна част от неговата драматична лирика,присъства като основна мелодия в повечето от поемите му.Споделена или трагично неосъществима,за Есенин любовта е онова чувство,което изпълва живота с красота и сми-съл,дава криле или обрича на сладки терзания.

В най-долрите стихове на Есенин любовното чувство звучи с цялата му жизнена сила и пълнокръвие,макар и белязано от знака на преходността,то винаги ще си остане ново,вечно и безсмъртно като самия живот.

Сергей Есенин е поет и на революционната тема.

Сериозен творчески опит да обхване цялата картина от револю-ционни пробразувания на село Есенин прави с лироепичната си поема Анна Снегина една амбициозна творба,която поетът преосмисля собствения си житейсти път върху фона на обществе-ните катаклизми и социални потресения.Тук образът на револю-цията е погледнат през погледа на една юношеска любов,оживя-ват,близки и мили на поетовото сърце,възкръсвата картини и пейзажи от детството,сливат се и мелодии на кръвна привързано-ст и носталгия и всичко това тече в един общ емоционален поток, изпято и изплакано на чудесен,жив и образен руски език,трагич-ното и