Ръководител на дипломатическото представителство.

Суверенно право на държавата е да приеме или не някое лице като ръководител на дипломатическото представителство на друга държава. Затова общопризната норма на международното право е получаването на агреман. Агреманът е съгласие на правителството на приемащата държава за назначаването на определено лице като ръководител на дипломатическо представителство (т. 1 на чл. 4 на конвенцията от 1961 г.).

Ако правителството на приемащата държава дава съгласие за назначаването на посоченото лице, то се разглежда като persona grata (желано лице). Но ако е получен отказ и лицето по някакви мотиви е неприемливо за правителството на приемащата страна, то се смята за persona non grata (нежелано лице). Държавата може да даде отрицателен отговор и не е длъжна да съобщи мотивите на отказа. Отказът обикновено има формата на приятелски съвет да се назначи друго лице. Случаите на отказ да се даде агреман са сравнително редки.

Ръководителят на дипломатическото представителство преди отпътуването си за страната на неговото назначаване получава акредитивно писмо. Акредитивното писмо е документ, който удостоверява особеното правно положение на посланика, пълномощния министър или управляващия като представител на акредитиращата държава. То се подписва от държавния глава и се приподписва от министъра на външните работи на акредитиращата държава. В акредитивното писмо държавният глава, който назначава посланика, моли държавния глава, който приема посланика, да вярва на всичко онова, което ще излага посланикът, пълномощният министър или управляващият посолството от името на своята държава или правителство. След пристигането в страната на назначението ръководителят на дипломатическото представителство (посланик или пълномощен министър) лично връчва акредитивното писмо на държавния глава, а управляващият - на министъра на външните работи. Във всяка държава е установен определен ред за връчване на акредитивни писма. То винаги преминава в тържествена обстановка.

Ръководителят на дипломатическото представителство се смята за пристъпил към изпълнение на функциите си в държавата на пребиваването в зависимост от практиката, която съществува в тази държава: или от момента на връчване на акредитивното си писмо, или от момента на съобщаване за пристигането си и представяне на заверено копие от акредитивното писмо в министерството на външните работи на държавата на пребиваването (т. 1 на чл. 13 на Виенската конвенция от 1961 г.).

Основание за прекратяване на дейността на дипломатическия представител (посланика, пълномощния министър или управляващия) най-често е отзоваването му от акредитиращата държава поради заменяне. По-редки са случаите: на загубване на доверието на страната на пребиваването и обявяването му за нежелано лице (persona non grata); на скъсване на дипломатическите отношения между акредитиращата държава и държавата на пребиваването; на обявяване на състояние на война между тези държави; прекратяване съществуването като субект на международното право или на държавата, която е назначила ръководителя на дипломатическото представителство, или на държавата, която го е приела. В посочените случаи заинтересуваните държави си разменят ноти.