Чудомир

Ръцето му пречат

Набожен човек е Лальо Коконата, що да си кривим душата. Пости си и в

сряда, и в петък, а клепне ли клепалото за черква, и дъжд да вали, и

град да блъска, ще прави, ще струва, но ще прескочи в черквата да запали

свещ пред иконата на св. Архангел. Кръсти се, метани прави като баба

Пена Святата, та и исо държи на певците. Набожен и учен е. Да ти каже

кога се пости, кога се благува и кой ден за какво се пази, от Вечния

календар по му сече главата.

Рече му някой ден големият му син:

- Тейко, днес времето е меко, я прескочи с мотиката до стръмната нива на

Синьовец да оправиш браздите, дето се отичат пороите, та да я не

заплавят през зимата.

А той:

- От днес почват Мръсниците, дума, и аз мотика в такива дни не хващам.

- Хайде, хайде! Стига си се пекъл като котарак край огнището, ами иди до

Равнака, че запуши прелезите на гюла. Два направили козарите откъм изгрева.

- Насечи трънак, вършини и ги запуши - гълчи го други път жена му.

- Ами! Сега намери, на връх Вълчите празници на работа да ме караш. Не

съм поганец.

Днес Мръсници, утре Бабин ден, в други ден Честни вериги и Празна

неделя, Седемтях четвъртъци за град, Русалиите, Черната сряда, Сухият

вторник след Гергьовден, Герман, Летен свети Тодор, Вартоломей, Вида,

Еньовден, свети Прокопи, Власовден, дето се варди за червеи и метил,

Горещниците, двата петъка преди Петковден, Мишинден, Мечинден... и ето

ти годината се изтърколила и за Лаля време за работа не остава.

От малък си е такъв. Пази се от грехове и от работа като от чума. А рече

ли нещо да свърши, все нищо не излиза. Баща му, бог да го прости, все

той по гората за дърва, все той на оран, на копан, а Лальо се щъка из

двора като гост или седнал под черницата, пази ювките да ги не изкълват

кокошките. Като го ожениха, впрегна в работа пък жена си. Щом му

отраснаха децата, поеха го пък те и той тъй си остана до ден днешен.

Дай му да седне отвън на голямото дялано дърво пред Хаджидончовия дюкян

да си свирука с уста и да гледа патките как се цамбуркат из реката. По

цели часове стои, стои, стои и гледа, а дойде ли пладне, прескочи до

къщи да се налапа и пак се върне на същото място. Извади си цигарето

тогава пък и почва да го чисти със сламка. Чисти го, гледа го, надува го

с уста, върти сламката, стърже с ножчето нагорялото по долния край,

дорде се пореже. Килне ли се слънцето зад голямата гора и поп Костадин

се накрули през моста за черквата да бие вечерня, той се надигне, почне

да пъшка и куцук-куцук - запъти се за към къщи кокошките да прибере и

огъня да стъкне, да му се не карат. Казват, че куцотията сам си я

измислил и нищо му нямало, ама като не съм видял с очите си, брате, не

мога нищо каза.

Един ден Глухаркиният петел прескочил у тях и почнал да им кълве