РУСКОТО ОБЩЕСТВО И ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ XIX В.

В деветнадесети век Русия навлиза като изостанала в икономическо и политическо отношение страна. Огромна по площ империя, тя все още не може да преодолее едно от най-срамните явления в историята на човечеството крепостничеството. Руските крепостни селяни имат съдба, не по-различна от тази на негрите роби в южните щати на САЩ. Изцяло собственост на държавата или на шепа помешчици, те са подложени на непосилна експлоатация и са подвластни във всяко отношение на волята на господаря си.

Руски император от началото на XIX в. е Александър I Благословени, първи внук на Екатерина II Велика. Голямата му амбиция е да поддържа огромна армия, равна на австрийската и пруската, взети заедно, с цел воденето на завоевателни войни за обогатяване на короната. Тази имперска амбиция довежда до фрапиращи крайности в армията: военната служба е 25-годишна, с мизерно състояние на войниците, между които дори 12-годишни момчета. С филантропски намерения Александър I създава едно от най-ужасяващите неща в системата на армията военните колонии. Желанието му е в мирно време войниците да живеят със семействата си, но в резултат се получават военни лагери, в които насилието е нещо ежедневно и обикновено. Само смъртта на Александър I му попречва да превърне цяла Русия в такава колония.

Образование, и то не добро, получават само децата от благороднически родове. Основното училище е в ръцете на свещениците. Създадени са няколко университета по примера на западноевропейските, с малък брой студенти в Петербург, Москва и Казан. Значително по-важно е кадетското училище, в което се обучават всички благородници, насочили се към военна служба. Отваря врати първата обществена библиотека в Петербург.

Възникват първите организации на либерално настроени офицери. Те пропагандират отмяна на крепостното право, подкрепа на националните движения на Балканите, разширяване на Полското кралство. Една от тези организации, наречена Съюз за обществено благо, с два клона Северно и Южно общество, подготвя заговор за държавен преврат, включващ и убийството на царя. Междувременно Александър I умира и на руския императорски престол застава брат му Николай I. Същият месец, декември 1825 г., заговорниците правят своя опит за сваляне на императора, известен в историята като Бунт на декабристите. Николай I смазва бунта безмилостно петимата водачи: Пестел, Рилеев, Муравьов-Апостолов, Бестужев и Качевски, са осъдени на най-жестока смърт, последвани от 31 съучастници, останалите са заточени в Сибир за 20 години. Императорът засилва полицейския терор в страната и въвежда край на цензура на всички печатни издания. На следващата година Полша, колония на Русия, прави опит за национално-освободителна революция, но не успява сама загубва придобитата преди това относителна автономност. Така още в началото на управлението си Николай I показва силна ръка и се прославя като най-реакционно настроения владетел през XIX в. В същото време императорът е меценат приема либералната История на Русия" на Карамзин, допуска да бъдат издадени сатиричните повести на Гогол и покровителства в определена степен Александър Пушкин. По негово време са създадени множество техникуми и технически институти, разрешава се самоуправление на Петербургската община. Не особено образован, императорът вижда като злини за Русия липсата на завършена правна система и крепостничеството и извършва реформи в тези насоки, доведени до край от сина му Александър II Освободител. Императорски укази освобождават руските селяни от крепостното право през 1861 г. По времето на Александър II се поставя въпросът за цензурата не като предварително недопускане до печат, а като юридически казус търсене на