Забравена парола?
Начало на реферати

Руско-Турска освободителна война


Руско-турската война (1877-1878) е война между Русия и Османската империя, десета в поредицата от Руско-турски войни. На страната на Русия във войната участват и части от Финландия (в лична уния с Русия) и Румъния, както и български доброволци (Българско опълчение) и местни грузински, арменски и осетински милиции. Към края на военните действия се включват и войски от Сърбия.


Войната е наречена от българския народ Освободителна война, тъй като довежда до освобождаването му от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея и в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост след нейния край.


Навечерието на войната

През лятото на 1875 в Босна и Херцеговина започва антиосманско въстание, предизвикано от тежките данъци, наложени от финансово съсипаната администрация. Въпреки някои данъчни облекчения, въстанието продължава и след края на годината, а малко по-късно започва и Априлското въстание в България. Напрежението в Босна и подкрепата на Русия подтиква Сърбия и Черна гора да обявят война на номиналния си сюзерен, Османската империя. Сръбско-турската война засилва империалистичните амбиции на Великите сили Русия и Австро-Унгария и на 8 юли 1876 Александър Горчаков и Гюла Андраши подписват Райхщадското споразумение, с което си разделят Балканите на сфери на влияние. През август османската армия нанася поражение на сръбските сили, което е най-неблагоприятния сценарий за руснаците и австро-унгарците, тъй като не могат да претендират за никакви османски територии. От друга страна бруталното потушаване на Априлското въстание предизвиква широк отзвук в цяла Европа. В резултат на това през декември е свикана Цариградската конференция. Макар че Османската империя не е представена, на нея Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Империята. Конференцията е прекъсната от османският външен министър, който уведомява делегатите, че Османската империя е приела нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички османски граждани. Въпреки това Русия остава враждебна към Османската империя, обявявайки, че конституцията е само частично решение. Чрез дипломатически преговори, през януари 1877 руснаците осигуряват ненамесата на Австро-Унгария в бъдещи военни действия в замяна на австро-унгарска окупация на Босна и Херцеговина след войната. Останалите Сили са блокирани от силната обществена подкрепа в цяла Европа за независимостта на България, от съмненията си в способностите на руската армия, както и от вътрешни проблеми. През април е постигнато споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него се включва и присъединяване към Русия на Южна Бесарабия (под руска власт и в периода 1812-1856) в замяна на обещание за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния след войната.


Разположение на силите


След като османското правителство отхвърля нов руски проект за реформи в Империята, на 24 април (12 април стар стил) 1877, с издадена в Кишинев прокламация на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. В състава на руските войски има и една финландска част, Трети стрелкови финландски батальон. На страната на Русия се включва още и Румъния, но румънските войски започват активни действия едва през август.

Руско-Турска освободителна война facebook image
Публикувано от: Матей Йорданов

Русия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.