Ромео и Жулиета

1. Възникване на трагедията:

По всяка вероятност, трагедията е играна за първи път през 1594 1595г. Тя е една от най ранните Шекспирови трагедии (и една от трите от Ранния ренесанс). Смята се, че има доста несъвършенства най вече в две насоки: композицията е нееднородна (аморфна, разхвърляна) и липсва психологическа задълбоченост.

Ромео и Жулиета са така втренчени един в друг, погълнати от взаимната си любов, че на публиката не остава нищо друго, освен да ги гледа само в профил (Уилям Ричардс - Шекспиролог).

Както повечето Шекспирови произведения, сюжетът на Ромео и Жулиета не е оригинален. Трагедията принадлежи към така наречените италиански произведения (Укротяване на опърничевата, Двамата веронци, Венецианският търговец). Първоизточник на сюжета е едноименната новела на италианеца Матео Брандело, която е била преведена на френски и включена в книгата на Белфор Трагични истории. Шекспир прави три промени:

• Намалява възрастта на Жулиета на 14 години, защото е искал героите да са много млади, за да са искрени;

• Кондензира времето вместо за 8 месеца, цялото действие се развива за малко повече от 4 дни;

• Вместо по Коледа, историята се развива през лятото, заради красивите италиански нощи подходящ фон за романтична любов;

2. Теми и мотиви:

Основният мотив в трагедията е известен в литературата под наименованието неразделни. Става дума за обикновена любов, която поради съсловна или семейна вражда не може да бъде осъществена и влюбените загиват, но си остават верни и в смъртта. В античната литература този мотив е използван в историята на Дафнис и Хлоя, а в рицарските романи на Тристан и Изолда. В българската литература той дава името на баладата от Пенчо Славейков - Неразделни.

Централна тема на трагедията е противопоствянето между любовта и омразата. Любовта на героите е представена като алтернатива на старата вражда на техните семейства. Любовта и младостта са символ на новите времена, а омразата и деспотизма на бащата на Жулиета на Средновековието.

3. Композиция контрастът е основен композиционен принцип. Дори образната система (образите) е изградена изцяло върху антитезата. Всички герои си имат антиподи. Основни опозиции (противопоставяния) са: Любов Омраза, Стари Млади, Живот Смърт, Ден Нощ, Сватба Погребение. Контраст откриваме и в речта на героите Ромео и Жулиета говорят в стила на куртоазната любов, а Меркуцио и Дойката с просторечие, граничещо с вулгаризъм. Контрастът откриваме и в композицията трагичният край разко контрастира с карнавалните елементи в първите две действия.