Романът Тютюн

Романът Тютюн е художествено изображение на националния живот преди и по време на Втората световна война. В епически разгърнатите пространства на творбата се преплитат множество сюжетни линии, различни герои, съсловия и класи. Конфликтната сложност на техните отношения е център на авторовото внимание. Подобна романова схема е тиражирана в редица белетрестични произведения на 50-те години. Тютюн остава класическа творба, от онези, които по думите на Борхес поколения хора, движени от различни подбуди четат с постоянно усърдие и необяснима преданост. Романът на Димитър Димов се радва на такова признание и причината е художествената психология и философската концепировка. Тютюн, подобно на Талевата тетралогия е замислен като роман на поколенията. В него е трябвало да се проследи съдбата на тютюнотърговци от турско робство до създаването на едромонополни концерни от рода на Никотиана. Кристализирането на идеята редуцира това намерение до последното поколение на старите, чийто представител е татко Пиер. Това е образ с важен структуроопределящ смисъл, както го нарича литературният критик проф.Тончо Жечев.

Димитър Димов твори на границата на класическия и новия роман. При него няма толкова голяма типизация, а се извежда на преден план психологията. Творецът се насочва към необикновеното, героите му са от интелектуалния елит. Те са изключителни, избранници. Мотивът не е нов. Пенчо Славейков го подема като мотив за индивидуализма и извисяването на интелектуалната личност. Героите му са физически красиви и високо еродирани. Носят страстност на характера, съчетана с интелект. Това са хора на емоцията. Те си поставят високи цели, но това са цели, свързани с личностното над другите. Фикс-идеята е тяхното постигане. С пълна страст се гони целта. Тя става идея-фикс, но се разрушава личността.
С много познания Димов отразява характеристиката на историческото време. Романът Тютюн заживява в нашата литература чрез двата свои варианта. След появата на първия роман писателят е принуден да го преработи. След излизане на второто издание се появяват нови персонажи, нови ситуации, сблъсъци и ново развитие на романовото време и идеи. Произведението е художествен образ на живота на цялата нация в преломна епоха, но художествен център е елитната класа за това време. В Тютюн реализацията на личността тясно е обвързана с историческия момент. Творецът поставя проблема за човешките ценности. В световната литература след събития с изключителна важност се създават големи художествени произведения. Авторите си поставят за задача да изобразят тези събития, защото те поставят човека на кръстопът. Така се създава романът-епопея. В българската литература такъв е първият наш роман Под игото на Иван Вазов, Железният светилник на Димитър Талев и Тютюн на Димитър Димов. Последният пише за кръстопътя преди и след Втората световна война. Творецът, който поема най-доброто от традицията дава нова отправна посока на българския роман. Традициите са силната социална обвързаност, мотивираност на съдбата, връзката между социалните и нравствените ценности. Димов се интересува от нестандартните личности. Той реализира своята цел да пресъдаде една кръстопътна епоха чрез съдбата на своите персонажи. Тази идея звучи примитивно, но в романа е вложен богатия свят на Никотиана.
Още първият роман на Димитър Димов Поручик Бенц (1938) е едно от големите постижения на българския роман. Макар че за него се появяват немалко отзиви в