Романът Пътуване към себе си на Блага Димитрова в контекста на епохата. Пробив през 60-те години.

Големият творец е едновременно една индивидуалност, един опит, един стил. За Блага Димитрова и приживе се е говорело, че е голям творец. И това е факт, който не може да бъде оспорван от когото и да било.Впрочем с времето почитателите на големите творци растат.

Известно е, че Блага Димитрова живее и твори в противоречиво време, когато пишещият човек е принуден да потърси алегоричен израз да бъде откровен, но и двусмислен, да използва собствен стил, но да бъде и предизвикателен и модерен. А тя успява и дава на българската словесност различна, модерна насоченост. И то не само с поезията си, а и с прозата си. Според Св. Игов тя е сред малкото творци, които се изразяват не само едновременно, но и блестящо в няколко жанра.

През 1965 година утвърдилата се вече поетеса издава първият си роман Пътуване към себе си, който е и изненада, и любопитство за литературните среди. Интересът е предизвикан от нестандартността на романа, излизаща извън каноническите рамки за литературния жанр. Авторката поема риска да излезе извън романистичната традиция, да експериментира. Искам да направя един експеримент от собствения си живот това са думи на героинята от романа Пътуване към себе си и тези думи с пълна сила могат да се отнесат към творческите търсения на Блага Димитрова.

Пътуване към себе си е една от най ярките творби на тъй наречената нова вълна в българската проза през 60-те години, изразяваща антикултовския патос на времето. Романът изразява и една съвсем нова прозаическа поетика, съчетаваща в себе си лирика, есеистика и документалност. Св. Игор го определя като роман дневник на едно човешко съзнание, психо-грама на човешкия живот на едно младо момиче. Началната сцена в романа е заминаване, бягство от строежа, при което всички преживелици са разказани като спомен. Нейното пътуване през Родопите, нейното бягство дава композицията на този роман. Творбата има фрагментарна структура, в която преливат спомени съм миналото, един непрекъснат вътрешен монолог, един разговор на човека със себе си и със своето време. Интересно е това преливане от станало и станалото като сега ставащо. И всичко това предадено в аз форма. Относно формата на лична изповед Блага Димитрова в едно интервю споделя: Аз-ът е за мене не преднамерена литературна игра, а лично изживяване върху белия лист. Дори си пострадах от тази игра.