РОМАНЪТ - ПОЕМА МЪРТВИ ДУШИ"

1. Творческа история.

Голяма част от живота на Гогол преминава далече от Русия, но духовната му връзка с родината не прекъсва нито за миг. В писма до приятели споделя колко много го измъчва носталгията и как Русия постоянно живее в сърцето му. Плод на тази голяма любов е романът Мъртви души". Известно е, че идеята за него е подарена на писателя от А. С. Пушкин. В писмо от 7.10.1835 г. Гогол пише на Пушкин: Започнах да пиша Мъртви души". Сюжетът се разтегна в предълъг роман и, струва ми се, ще бъде много смешен... Искам да покажа в този роман, макар и само откъм едната й страна, цяла Русия."

В дългия (около 16 г.) период на създаване на романа първоначалният авторов замисъл се разширява и усложнява. Година след началото Гогол вижда творбата си вече като летопис и пише на Жуковски: Цяла Русия ще се яви в него!"

По образец на Дантевата Божествена комедия" Гогол проектира творбата си в три части. Първата трябва Да отрази отрицателните образи и явления в руската действителност от 19 век ада на Русия", втората част да покаже пробуждането за нов живот чистилището"; а третата да изобрази положителните лица и събития, главно от народа възкресението". От грандиозния замисъл е реализирано само началото.

През лятото на 1840 г. в Рим Гогол завършва своята книга. На следващата година я занася в Русия. За да бъде издадена, е нужна официална цензурна виза. Налага се да бъде преработена цялата Повест за капитан Копейкин", за да се смекчи изобличителната й острота. Цензурата променя дори заглавието на романа в Похожденията на Чичиков или мъртви души", за да бъде поставен акцент най-вече върху спекулациите на главния герой. След тези поправки, на 21 май 1842 г., романът Мъртви души" излиза от печат.

2. Жанрови особености.

Както отбелязва самият Гогол, творбата му е повествование, което не прилича на нищо, създадено в руската литература до този момент: Не прилича нито на повест, нито на роман". Гогол я нарича ту поема", ту широка повест", ту роман" или творение". В крайна сметка при публикуването се спира на определението поема" в нетрадиционен смисъл, като с това иска да подчертае съчетаването на епическото и лирическото начало в повествованието и широтата на изображение. Избраната от Гогол жанрова класификация се основава най-вече на утопичния характер на творческия замисъл да вмести в една книга цяла Русия, да отрази и настоящето на руския народ, и мечтата му за бъдещето. Щ този смисъл заглавието и жанровата форма придобиват философски, символичен и метафоричен смисъл.

През цялото повествование преминава личността на автора, самотния и тъжен мечтател-пътник и неговият образ ни кара да почувстваме поемата в сатирата и да повярваме в неговото определение.

Мъртви души" притежава и редица от жанровите особености на романовата структура: широта на изображението, мащабност и всеобхватност, многопланов сюжет, обединяващ главен герой и др. В същото време се отличава от традиционния руски роман със съсредоточеното изследване и типизация на социалните проблеми и изобличаването на социалното зло, както и с отсъствието на любовна интрига.

Още с излизането на книгата руската литературна критика започва спорове около жанровата й същност. Белински смята, че това е поема, разновидност на епопеята, а К. Аксаков открива пълна аналогия с Омировата Илиада". Съвременната