Карнавалното в Под игото

Вазовата творба Под игото сатирично разкрива неповторимата атмсофера на един от най-драматичните моменти в националната история. Романът представя многостранно живота на българина между традиционния патриархален дух и общонародния бунт.

"Под игото" може да бъде четено и в светлината на "карнавалното". Това може да се забележи в главите Пиянството на един народ, Силистра Йолу, Тлака в Алтъново и Новата молитва на Марка.

Метафората пиянство, присъстваща в заглавието на главата Пиянството на един народ, отвежда към представата за преобърнатия свят, в който робът не е вече роб и свободният духом човек оспорва правото на досегашния господар да продължи подтисничеството. Главата започва със съпоставка на природната картина и душевното състояние на българите. Напредването на пролетта е в унисон с раздвижването в революционното кипене. Вазов сравнява пробуждането на сезона и хората с вулкан, който издава глух тътен, предвестник на избухването. Миналото присъства в контраст със събитията от новия делник. На фона на отминалия страх и безусловно покорство със стихийна сила изпъква готовността на народа за борба. Отдаден на светлия идеал, всеки родолюбец е решен на саможертва: Кажеха ли му: бъди готов, трябва да мреш! черковата даваше попа си, школото даскала си, полето орача си, майката сина си. Кулминацията на главата Пиянство на един народ се достига при съсредоточаването върху чувството в душите на настоящите и бъдни поколения. Удивлението на потомството безспорно е най-подходящият израз на това емоционално усещане. Освен пиянство, Вазов нарича тази вглъбеност опиянение, безумство, самонадеяност, лудост. Ентусиазмът е назован плява, която пламва и гасне, а илюзията призрак, който става нищо. Въпреки невъзможността святата мечта да добие плът, вярата в грандиозното дело кара Вазов да възкликне: Българският национален дух никога не се е вдигал до такава висота и надали ще се вдигне друг път. . .. В края на главата авторът споменава чудовищния крах на светлите надежди. Важна е не самата борба, а зараждането на мечтата и узряването на народа за дръзкото и реализиране.