РОМАНЪТ КАТО ЛИТЕРАТУРЕН ВИД. ПАСТОРАЛЕН, РИЦАРСКИ, ПЛУТОВСКИ РОМАН

Романът представлява разгърната епическа форма. Най-съществените му видови особености са: изобразява широк кръг жизнени явления и множество типизирани персонажи; включва голям период от живота на героите, проследява човешките съдби в продължение на години; сюжетът и фабулата се развиват сложно и многопосочно; включва различни видове на повествованието и организацията на речта монолог (или неговата разновидност поток на съзнанието), диалог, авторска характеристика и описание; съдържа множество и.различни ситуации, обрати в хода на сюжетното действие, лирически отклонения и др., които му придават сложна композиция, отразяваща се на неговата структура делене на глави, части и др.

Смята се, че началото на съвременния роман поставя Сервантес с Дон Кихот". Какви романови структури го предхождат?

Предпоставка за възникването на романа са античните литературни творби в проза като Дафнис и Хлоя", Златното магаре" на Апулей, Сатирикон" на Петроний и др. Това са т.нар. пасторални" (или пастирски) романи, изобразяващи селския живот и труд в идеализирана форма. През епохата на средновековието се появяват рицарските романи (XII и XIII в.). В тях намират отражение животът и нарасналото самочувствие на вече добре оформеното рицарско съсловие. Главна тема в рицарските романи е възвеличаването на дамата на сърцето". В нейна чест рицарят се заклева да извърши велики дела", да блесне със сила, геройство, смелост, щедрост и не на последно място с галантност. Рицарският роман носи авантюристичен дух. Действието в него би могло да се развива във всяка част на познатия на европееца по онова време свят Европа, Азия, Африка, на суша или по море. Рицарят може да бъде от всяка националност и това придава на тези романи космополитизъм, историческата конкретност не е задължителна, авторът може фантастично да преплита сюжет от древността със съвремието си например да представя древни герои като рицари и да описва техните подвизи в средновековен рицарски дух (Одисей, Еней, Александър Македонски), допълнен с легендарно-фантастични елементи. Често в съдбата на рицаря се намесват магьосници и тайнствени сили, случват му се чудновати неща, които подсилват чувството за изключителност.

Особена популярност добиват рицарските романи в Испания през XV и XVI в. Историческият момент там е особено благоприятен, за да бъдат приети рицарските сюжети с отворени обятия от обеднялата идалгия. По същество рицарският роман не се е променил сюжетите и темите са същите, но обогатени с нови географски понятия, герои, сензации. Новият рицар търси не само слава, но и богатства, а техен източник е Новият свят.

Освен чисто идеалистични елементи, новият рицарски роман сочи примера на материално замогналите се отвъд океана във времето на колонизирането на Америка. Това мотивира многократно търсенето на рицарската литература. Тя разпалва въображението и дава смелост на мнозина да напуснат родните места и да се отправят към местата на лесни печалби и авантюри. Тази литература манипулира съзнанието на обикновения испанец и е гибелна за него, но е толкова привлекателна, че дори официални забрани не могат да спрат разпространението й. Най-известни между рицарските романи от XV XVI в. са Амадис Галски" и Палмерин".

Много по-въздействен се оказва романът Дон Кихот" на Мигел де Сервантес. Като пародира рицарската литература, той й нанася съкрушителен удар.

Много популярни до времето на Дон Кихот" са и т.нар. плутовски" (или измамнически) романи. Техни герои са плъзналите из средновековните градове аван