РОМАНТИЗЪМ

Романтизмът е широко и променливо понятие, което трудно може да бъде дефинирано. Той е направление в литературата и изкуството от края на XVIII началото на XIX в., което се противопоставя на канона на класицизма от предхождащата го епоха. Отзвук на големите събития след Френската революция; характеризира се с ярък индивидуализъм, издига в култ личността, възпява героичното минало и се обръща към идеализираните народопоетични корени.

Най-общо романтизмът е реакция срещу рационализма на Просвещението, което поставя на първо място чувствата. Душата на отделната личност променя смисъла на възприятията, така че всеки има субективно, уникално, и творческо разбиране за събитията в света и природата.

Той се появява във времето на големите обществени сътресения, като Френската революция, когато феодалната система напълно се разпада. Освен революцията от 1789 година, по време на Романтизма се случват и следните исторически събития: Въздигането и управлението на Наполеон, както и въстанието на декабристите в Русия през 1825 година. Тези събития повлияват върху възгледите на тогавашните хора за живота, затова ключови при описанието на емоционалността в този период са сантиментализмът, меланхолията и песимизмът, а след свалянето на Наполеон, към тях се прибавят и разочарованието и гражданското недоволство. Главното обяснение за това разочарование се крие в идеологията на гражданската класа, на обикновените граждани и идеите за братство, свобода и равенство, които залягат в основите на идеологията на революцията. Поколението на романтиците отрича идеалите за всевластието на разума и търси утеха в света на чувствата и емоциите, на силния индивидуализъм.

Идеите на романтиците се оформят в началото на XIX век и носят множество промени спрямо просвещенския XVIII век- ново светоусещане, наситено с чувствителност, основаваща се на силни страсти и афекти, а понякога болезненост, дисхармония, отчуждение. Романтичния герой е личност със свободен дух, едновременно възвишена и демонична, самотна, непристъпна, вътрешно свободна. Романтизма представя изключителни герои в изключителни обстоятелства. Романтикът търси истината, чрез която да достигне мира на божественото. Често я открива в природния свят. В душата бунтуващите се чувства обричат човека на скиталчество. Той пътува и се надява, че така ще завладее неподозираните земи, в които ще намери покой за душата си. Не може да живее с глупците, невиждащи и нежелаещи да прозрат истината- светът е несъвършен, единствено героичният полет на духа, пречистващ от земните пороци, е достоен знак на живота движение. За романтическия герой висш идеал е свободата. Тя му дава простора, от който се нуждае. Тя подхранва надеждите за стойностен живот. Там, където властва свободата, няма ограничения и пътуването е възможно. Там, където земната прах не е успяла да заличи светостта на тайнствата.

Романтизмът обхваща почти всички изкуства, като всяко пресъздава романтичния дух посвоему. Първенството между тях принадлежи на музиката. Тя се възприема като откровение на най-интимните кътчета на човешката душа и затова романтиците благоговеят пред нея. Универсалният й език е разбираем навсякъде. Мотивите на народните песни завладяват салонните концерти. Най-известните композитори в Париж стават творци от Централна Европа полякът Фредерик Шопен (1810-1849) и унгарецът Ференц Лист (1811-1886). И двамата са виртуозни пианисти. Лист дори е сравняван като дете-чудо с Моцарт. Остават класически творби симфонии, рапсодии, валсове, както и от националната култура полки, мазурки, полонези и др.