Европейската литература на романтизма от деветнадесети век обръща внимание на човешката личност. Самите романтични теми за страданието на невинно обвинените жертви на обществото, за липсата на щастие и реализирана любов, желанието за постигане на един нов, по-добър свят, предполагат засилен интерес към изграждането на човешката личност. А това означава представянето на човека като вътрешно свободна, горда и независима личност, която страда от несправедливостта на другите, но е и натура, готова да жертва себе си заради другите. Образец на романтичен герой в това отношение е граф Монте Кристо.

В началото на романа пред нас се изправя един млад момък на деветнадесет години, който е открил истинското щастие в лицето на Мерседес. Трагичният обрат в живота му започва със заговор. В навечерието на годежа си с красивата девойка героят е обвинен в бонапартизъм и хвърлен в замъка Иф. В този катарзисен момент от битието си, изцяло в духа на романтичния персонаж, Едмон Дантес се проявява като възвишена и малко демонична личност, изживяваща сама духовната си драма.

В замъка Иф герят се чувства като в самия ад, непрекъснато се намира между мрака и светлината. Превръща се само в 34. Трудно му е да се примири със съдбата си. Стига дори до мисълта за самоубийство, но намерението му остава на заден план, защото се среща с друг затворник абат Фариа, който му дава сили да продължи напред, убеждавайки го, че нищо не е загубено. Старецът се превръща в негов духовен баща, тъй като непрекъснато го поучава.Дава му първото сигурно оръжие в ръцете към мечтаното отмъщение разумът. Духовникът превръща неграмотния доскоро човек в интелигентен, млад мъж, който да не се срамува от себе си. Научава го на испански, английски, немски език, говори му за история, математика и физика. Разполагайки с това оръжие, романтичният герой ще съумее да се справи сам с нелеката задача, която си е поставил: да отмъсти.

Двамата се залавят да копаят тунел, през който да се измъкнат от ужасното място, на което са попаднали. Те са обзети от това желание, защото жаждата за свобода и спасението от затворничеството са водещи в борбата за оцеляване. От лоялност към младия човек, пред когото е целият живот, абат Фариа му показва мястото, на което е скрито неговото съкровище.

Смъртта на абат Фариа е един от най-тежките моменти в живота на Дантес. Той е научил най-ценното от своя духовен баща, а то е , че никой не е по-силен от борещия се и смел човек. Ето защо Едмон, макар и сам, продължава борбата, която вече е започнал. Единственият му изход е да заеме мястото в савана на покойния вече абат. Това е ключът към така мечтаната от него свобода. След като е хвърлен в морето, героят се лута между живота и смъртта. Този момент е най-драматичната част от целия роман, защото изобразява огромното му желание да се бори за своя живот. Излязъл на тридесет и три години от затвора, героят няма време за губене, той трябва да продължи напред и да осъществи поставените цели. Храбрият моряк няма да остави несправедливостта да възтържествува и ще отмъсти за скръбта си: светкавица на омраза пламна в очите му, като си помисли за тримата мъже, на които дължеше това дълго и толкова жестоко затворничество.

Успял да преодолее всички препятствия, свързани с бягството от замъка Иф, героят намира съкровището на починалия свещеник. Тогава се завръща в общественото пространство като човек от другия свят и осъществява своето отмъщение. Наказанията