Романтични черти в поезията на Теодор Траянов

1905 г. e важна за българската литературна история с редица промени, които се случват на културния хоризонт, една от които е появата на символизма. Иван Радославов в Българският символизъм свързва тази поява с отпечатването на стихотворението на Траянов Новият ден в сп. Художник (1905). За същия период Вл. Василев пише: Символизмът у нас няма своя школа.... Ако е за родоначалие, символизъм има още 1905 г. у Яворова (Угасна слънце, Насаме, Сенки, Вълшебница и пр.).¹ Гео Милев също признава първенството на Яворов, определяйки 1905 г. като годината, от която тръгва Яворовото влияние²: Всички поети от 1905 г., та до днес, стоят под влиянието на Яворова без, разбира се, да могат да го постигнат или имитират. Влиянието на Яворов, чрез тайнствено-страдалния чар на своите мотиви, които така наречените символисти трябва да обогатят, го поставя в очите на Гео Милев, подобно на Бодлер, в ролята на предшестващ (или основаващ) символизма у нас и като еманация на българския гений. Въпреки това Иван Радославов брани първенството на Траянов. Но първият, положил началото на мита за Траянов като основоположник на българския символизъм и откривател на нови светове е Петко Росен в ст. Новото в българската литература през 1906³, отпечатана в сп. Демократически преглед.

Наред с белезите в творчеството на Траянов, които го приобщават към естетиката на символизма (напр. символа на бялата лодка⁴ или кораб, или характерния за европейския символизъм символ на зъбите,⁵ или зъбците, като