Романтическият сблъсък на мечтата и действителността в стихотворението на Пушкин На К...

План

. Увод:

Поетическото творчество на Александър Пушкин е наистина впечатляващо със своето съдържание и с разнообразието на поетически форми. Творецът разкрива в стиховете си своя богат вътрешен свят и най-интимните си чувства като любовта, приятелството, вълненията от съдбата на родината. Възпява природата и онези душевни настроения, които тя поражда. Един от най-добрите образци на любовната лирика на Пушкин е стихотворението На К... изповед, в която се разкрива искрено избликналата отново любов у поета. Творбата е посветена на реално съществуващия образ на Анна Петровна Керн жена, която остава завинаги в сърцето на поета и като любима, и като приятел.

. Теза:

Микротеза1: Мечтата и блянът по чудното видение, по любимата жена дават сили и вдъхновение на лирическия герой, изпълват го с радост, щастие и отразяват неговата силна любов и красиви чувства.

Микротеза2: Действителността обаче разкрива тъгата от спомена и болката на героя, чийто живот е сякаш мрачно заточение без прекрасния образ на любовта.

. Доказателствена част:

1) Микротеза: Мечтата и блянът по чудното видение, по любимата жена дават сили и вдъхновение на лирическия герой, изпълват го с радост, щастие и отразяват неговата силна любов и красиви чувства.

Разсъждения	Доказателства
1. Обичаната от поета жена е като видение, внезапно озарило взора. 2. Желанието за живот отново се пробужда у лирическия герой при срещата с неговата мечта. 3. Любовта отново разцъфва в целия си блясък и съвършенство, нежно докосва душата, отново запалва огъня на страстта и щастието.	1. Аз помня чудното видение : пред моя взор ти прелетя като внезапно озарение, като пречиста красота. 2. Пробуди се в духа копнение: И пак при мен ти долетя като внезапно озарение, като пречиста красота. 3. Сърцето бие в упоение и пак щастлив усещам аз и божество, и вдъхновение, и сълзи, и живот, и страст.

Извод1: Лирическият герой в произведението изживява с трепет краткия миг на новата среща с прекрасното видение, което оставя у него невероятно усещане за чудо и го преследва дълго след това в ума и сърцето му.

Преходно изречение: За съжаление действителността е тъмна и неприветлива и в нея може само да го спаси спометът за чистата и неопетнена любов.

2) Микротеза: Действителността обаче разкрива тъгата от спомена и болката на героя, чийто живот е сякаш мрачно заточение без прекрасния образ на любовта.

Разсъждения	Доказателства
1. След раздялата любовта е вече страдание, предизвикано от спомените. Когато миналото, изпълнено с нещо толкова прекрасно, се отдалечава, идва тъгата, а с нея и думите на изповед. 2. Забравата е единствената утеха за разтърсеното от емиции сърце. 3. Животът без любов е сив и безнадежден, угнетява душата, липсва вдъхновение и всичко загубва смисъл; делникът е монотонен и скучен.	1. В скръбта на порив безнадежден, / в шума на светски суети / звучеше в мен гласът ти нежен, / сънувах милите черти. 2. Летяха дни. Светът метежен разпръсна чистите мечти, забравих аз гласът ти нежен и твойте ангелски черти. 3. И в мойто мрачно заточение течаха тихо час след час без божество, без вдъхновение, без сълзи, без живот, без страст.

Извод2: Едно подвластно на любовта сърце не би могло да издържи на тежкото страдание, породено от една мигновена любов. Героят не иска да се раздели с мига на щастие и затова потъва в съзерцанието на любимата, което превръща мига във вечност.

V. Заключение :

Извод1: Лирическият герой в произведението изживява с трепет краткия миг на новата среща с прекрасното видение, което оставя у него невероятно усещане за чудо и го преследва дълго след това в ума и сърцето му.

Извод2: Едно подвластно на любовта сърце не би могло да издържи на тежкото страдание, породено от една мигновена любов. Героят не иска да се раздели с мига на щастие и затова потъва в съзерцанието на любимата, което превръща мига във вечност.

Драгомира, 10а клас