РОМАНИТЕ НА ДИМИТЪР ДИМОВ КУЛТУРА НА ОСЪЗНАВАНЕТО

Светлана Стойчева, Юлиана Стоянова

/.../ За Димитър Димов съзнанието заема водещо място като философска категория, въз основа на която той осмисля света: в своето Изказване-отговор за романа Тютюн" той поставя съзнанието в основата на всички обяснения, които дава за творчеството си. Но в самото му творчество съзнанието се проявява чрез съзнаване" - т.е. чрез психическия процес на осмисляне на цялата външна и вътрешна реалност от конкретни субекти.

Динамичната теория за психичните процеси се основава на представата, че границата между съзнавано и несъзнавано е твърде неустановена. Доразвивайки Фройд, Юнг определя несъзнаваното като: всичко, възприето от моите сетива, но за което не мисля в момента; всичко, което съм познавал някога, но съм го забравил; всичко, възприето от моите сетива, но неотбелязано от съзнаващия разум; всичко, което, без да искам и без да му обръщам внимание, чувствам, мисля, спомням си, искам и правя; всички бъдещи неща, които се оформят в мен и в определено време ще стигнат до съзнанието."

Установен биографичен факт е, че Д. Димов е бил добре запознат с психоанализата. Кръстьо Куюмджиев привежда спомени на Борис Койчев, според които Димов още в VI гимназиален клас започва да чете Фройд. Между първите му публикации е статията за Фройд в списание "Ученически подем" - Подсъзнателното в художественото творчество". Но този интерес, характерен изобщо за модерното мислене на века, е недостатъчен да обясни по-същественото: че Димов превръща фройдистките психологически интерпретации на човека в свое виждане за него и фройдисткия жаргон в свой художествен език. Ако се върнем към цитираното по-горе описание на отношението между съзнавано и несъзнавано, ще видим теоретичните параметри, в които Димов изгражда психологическата дълбочина и обемност на персонажите си. Търсената релефност на образите му намира израз в непрекъснатото съотнасяне между физическо и психическо. Изграждането на героите от писателя ни подсказва истински художествен превод" на основни психоаналитични понятия като Аз", То" и "Свръхаз" в тяхната динамична връзка със съзнанието. Съзнанието е свързано с Аза; той е душевната инстанция, която контролира всички душевни процеси..." Казано по-традиционно, Азът репрезентира разума и трезвомислието, докато в То се помещават страстите. В крайна сметка, обяснява Фройд, конфликтите между Аза и азовия идеал отразяват противоречието между реално и психично, между външен и вътрешен свят". А това е основният конфликт в романите на Д. Димов.

За да станеш герой на Димитър Димов, трябва да си способен да съзнаваш, а за да напуснеш сцената на действие, трябва да си достигнал до най-дълбоката, до пределната степен на съзнаване. Колкото съзнаването се задълбочава и клони към предела си, толкова честотата на употребата на семантемата съзнавам" нараства. Окончателното изграждане на образа у писателя Димов е задължително маркирано със самопознание - разказвачът