Романа Дон Кихот-картина нa испания

Сервантес сьздава своя роман "Дон Кихот" с цел да осмее разпространените по онова евреме рицарски романи,които се ьа,актеризират с ниска художествена стоиност,но са зажладели 4итателското пространство .Наред с това оба4е е и създаването на една реална картина представяща испанската действителност.

Романа "Дон Кихот" символизира сблъсък между високите нравствени идеали на които е носител едноименния герой и тяхното невъзприемане от испанското общество.В него се отразява силата на човешкия дух,което го праевръща във величествен при осъществяването на своя общочовешки идеал,колкото и безу мен на пръв поглед да е той.Поставените от него цели,се оказват непостижими не защото са химери-напротив те са израз на хуманност,а защото е необходимо зад тях да се обединят множество хора.Испанската действителност,обаче,представена от Сервантес разкрива,че испанското общество не само не е готово за това,но на него са му чужди всякакви хуманистични и високоценностни идеали.

Дон Кихот преживява своя сблъсак с несправедливата жестока испанска действителност.Той остава отритнат от испанското общество до края на своя живот,защото се утвърждава като герой,който е неразбран,отллъснат,унизен.Въпреки това неговите идеали го издигат на подобаваща висота,защото посредством тях,той съумява да се извиси над своите врагове-останалите представители на испанското общество,да им покаже,че е по-силен човек от представителите на някогашната испанска аристокрация.

Пародийното разминаване на Дон Кихот с испанската действителност в следствие на своето обезумяване,олицетворява безмислието на една анахронична енституция,която през тази епоха може да бъде средство за борба със злато.Това обаче е и начин,по който Сервантес демонстрира невъзможността за нейното възкресение.Тази инстисуция е рецарството.То вече не се вмества в съзнанието на хората.Идеалите,които са ръководили хората посветени в него вече са отпрели,отминале е не съществуват.На тях се гледа с присмех,като на лудостта,на безумието,с които се индефицира и самия герой в едновременния роман.

Ако се опитаме да потърсим мотивите за тази идейна линия ще я открием в историческата обективна обстановка,която съществува по времето на създаване на романа.Това време ,когато в Испания възникват обществено-икономически предпоставки,които обуславят появата на буржоазна прослойка,но там,тя още в своя зародиш се появява като класа,която не е носител на прогресивни идеи,не се явява фактор,който да стимулира икономическото и социално развитие.Това е така,защото в Испания производителните сили и процеси се намерат в упадък,а това води до деградация на обществената нравственост.Не напразна Санчо Панса,който трябва да е трайно свързан със земята,не е пуснал трайни корени в нея,склонен да я изостави и да се впусне в несигурни авантюри.ТОй е един типичен пример за липсата на градивна сила в испанското общество.Липсват здрави жизнени основи,на базата на които да се изградят възвишени идеали,на каквито и носител Дон Кихот.В Испания през тази епоха висшата класа се проявява в сферата на търговията е спекулата,паразитизма й не създава реални ценности,които да осигурятпросперитет на страната.

Обрисувайки тази картина реалистично в своя роман,Сервантес отбелязва липсата на морал,мимикрията на нравите,меркантилизма и др.Срещу Дон Кихот,който е носител на общочовешките идеали.

Дон Кихот остава победител с всички свои качества и идеали,въпреки всичко-той се извисява над безмислено озлобените хора унижаващи неговата нравствиност,представите за любовта,за справедливостта и честта в съзнанието на героя.В същост се оказва,че той стои високо над тях-общата маса в Испания,която се оказва сляпа за нравствената му красота.