Иван Вазов-Немили-недраги

Ролята на Странжата сред хъшовската емиграция

В повестта''Немили-недраги'' Иван Вазов изобразяжа героично време-борбата на българския народ за освобождение от чуждото потисничество,и герични образи-едни от най-привлекателните и запомнящи се в цялото му творчество-хъшове,чиято мечта и висша цел е свободата на отечеството.Те са носители на чистото и издържало изпитанията на времето родолюбие на обикновените хора от народа.Осъзнатата им готовност за безкористна саможертва и Вдъхновението им себеотрицание в името на най-висшия идеал-свободата рнамират прекрасен израз във вълнуващата реч на Странджата,превърналпатриотизма въвсвоя нраствена сила.С думите на знаменосеца"Народ без жертви не е народрВазов изразява своете жиждане за ценностите на една нация-народ без достойни синове,които защитават свободата му,не може да се нарече народ.С възвеличаването на подвига на мъченичеството на хъшовете-емигранти ВАзов си поставя художествената задача да възвеличи образите на тези измъчени народни синове и да заклейми следосвобожденското обществп,забравило тяхната саможертва.

Нищо в началото на трета глава не подсказва,че изгладнелите и измъчени хъшове ше извивеят такива дълбоки и силни чувства в отговор на съкровеното свово на Странджата.След поредните усилия в борбата за оцеляване,и през този ден бедните страдалцу намират подслон при Странджата,който очаква обикновените си посетители хъшове.Той вече е сготвил фасул,който изпуска пара от тенджерата.Така авторът загатва за бедната,но уютна обстановка в кръчмата на Странджата,където поборниците за българслата свобода могат да намерят храна и покой като в свой дом край башино огнище.И те не закъсняват.Скоро дохождат по един,по двама и длъгнестата маса насред кръчмата се заобиколи от изгладнели хора,които с лъжица в ръцете нетърпеливо чакаха да им напълни Странджата блюдата.Глаголите засърбаха,загвачиха,загълтаха засилват внушението за глада,който е техен неизменен спътник ж трудния им емигрантски живот.Независимо от това,те са с отворени души към света-интересуват се о политика и от живота около тях.Хъшовете не скриват имразата си към чорбаджиите съперници,които се хранят с потта на сиромасите и остават безразлични към народното дело.Спомнят си и по ланските битки в полетата на България, в които са вземали участие и са били истински герои.Силно развитото им чувство за чест е в състояние дори да ги изпрви един срещу друг,ако някой се прояви съмнение в дооброделите ум на народни хора.Избухналата между Мравката и Димитрото кавга е само едно от доказателствата,че страдалческия живот ги прави понякога груби и невъздържани,но ж същото време те са верни на дълга си да бъдат народни въпреки всички изпитания , унижения и лишения.

Странджата не остава равнодушен към вълненията на своите братя по съдба,зашото ги разбира и обича. Неведнъж при неговата наеса пререканията на разгорещените мъже,гаврътнали по няколко чаши от киселото вино ,са секвали.В желанието си да изрази своята подкрепа и душевно единение с хъшовете,Странджата се изправя пред тях,за да им припомни великата цел,в името на която са предпочели изгнанието и борбата пред живота в поробената си родина.Без да обмисля предварително своята реч,той започва разжълнувано да говори пред своите братя по дъдба и по оръжие,като се се обръща към тях с думите:Благодаря Ви,братя мили за честта.,с което иска да подчертае,че хъшовете са му най-близките и най-мили хора,негови братя,затова би искал да ги обедини със сърдечното си обръщение и с признанието ,че е щастлив да е един от тях. И нишо чудно,че неговите пламенни слова се превръщат във вдъхновен израз на общите им мисли,чувства,идеали и мечти. ТЕ са своебразна равносметка за изминатия път,защото технитеславни битки в отечество Българуя ги помни народът...те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда.От думите на стария хъш лъха нежна братска обич и дълбоко разбиране на хъшовските наранени дущи:Но ше кажете:днес кой ни зачита?Кой ни признава?...Ние сме човеци,ние сме българи,ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството.Нишо повече. Това е единственото и свято нешо в живота за българския патриот-изълненият дълг към родината.Стария хъш познава страданието на другарите си,но познава и чувството им за достойнство,което се гради на спомените за участието им в славните битки.Затова той се опитва най-напред да събуди в душите на хъшовете гордостта им човеци и българи,отрекли се от обикновеното щастие-пари,къщи имоти,семейства.С реторическите си въпроси Знаменосеца още повече засилва въздействието на своята реч вурху своите братя.