Съчинение разсъждение отговор на въпрос

Боевете при Шипка един от най- важните исторически моменти в руско-турската освободителна война. Но каква е истинската роля на тази битка?

Успешната отбрана на Шипчинския проход има огромно значение за освободителната война. Първо, защото армията на Сюлейман не успява да се съедини с турските войни на север от Стара планина.Така се осуетяват плановете на турското командване за истласкване на руската армия отвъд Дунав.Второ, защото след загубата на Шипка турците губят нравствената си подкрепа и духът им е сломен. И трето, защото укрепва нравствеността на руските войни, на българските опълченци, на целия народ.

Българите и османците водят ожесточени боеве за Стара Загора, но тя пада в ръцете на турците. В последствие бива опожарена. По това време българското опълчение се укревява при Шипчинския проход.

Основната задача на българите е да задържат максимално турците, за да не могат да се присъединят към армията си на север. Най важната задача за турците е точно обратното. Да минат през Шипченския проход и да се присъединят към армията си.

Нека обърнем внимание на израза На Шипка всичко е спокойно използван е през зимата на 1877 год. По това време българското опълчение пази прохода. В плен на студа падат не малко. Аз лично съм ходил на паметника на връх Шипка. Видях дневникът на войник, който е пазил прохода. В този дневник, той разказва как много от хората там са загивали от студ, как неговите приятели са си отивали един по един. Според мен зад този израз се крие готовността на българите и това също доказва че свободата ни не е подарена.

Отбраната на прохода се води от ген. Николай Столетов. Защитата е съставена от 5 българи опълченски дружини и 36-и пехотен Орловски полк. По численост защитниците били 5500 а нападателите 27000.

Боевете през август 1877 г. , най-жестоките, от които са на 9, 10, 11 август.

Вазов е описал тази картина на смърт и разрушение в своето стихотворение:

Три деня младите дружини

Как прохода бранят. Горските долини

Трепетно повтарят на боя ревът:

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

Гъсти орди лазят по урвата дива.

Бури подир бури, и кръв я залива.

Бури подир бури, рояк след рояк!

и вика: Търчете! Тамо са раите!

и аллах! гръмовно въздуха разпра

Върхът отговори с нов вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни дърве

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт даизложи,

и един враг повече да положи...

Всичко това доказва, че свободата ни не е подаарена, както казвали някои критици. Българите са били готови на всичко за свободата. Когато амуницийте на опълченците свършват, те започват да хвълят труповете на своите другари. И ако това не е битка за свобода!