Христо Смирненски

Рождество

Не е за пръв път! Точно 1922 пъти се ражда Спасителят, а спасение няма. Но все

пак ражданието му ще бъде посрещнато със старите обичайни тържества.

И между другото - коледни дървета за деца и възрастни. Както винаги, елхата ще

бъде окичена със захарни и тенекиени играчки. Човечеството тъй много обича

играчките: на малките - тенекиени войници, сабли и топчета, на големите - тежки

стоманени мортири, броненосци, гранати със задушливи газове... и нови данъци.

А старите баби, къде край топлата камина, къде край изпотрошения прозорец, ще

разправят на внучетата си обикновената приказка: "Тогава царувал лошият и

страшен цар Ирод, който заповядал да избият 14 хиляди младенци..."

И големите детски очи ще се разтварят с любопитство и ужас: "Много лош цар бил

Ирод! Толкова невинни деца погубил!"

- А сега, бабо, царете избиват ли 14 хиляди младенци?

Разбира се, старата бабичка ще намести очилата си и ще поклати отрицателно

глава:

- Сегашните царе не са такива!...

А кривоустата старуха - буржоазията, - заключена в отоплената си стая, ще

разправя през ключалката на одърпаните деца, които тъй настойчиво ще удрят по

вратата:

- Почакайте, деца! Аз ще ви дам и топли дрехи, и кравайчета, и орехи.

Но децата отдавна са престанали да играят на орехи:

- Отвори, стара вещице!

Напразно старата скъперница ще разказва своите изтъркани басни и приказки.

Безполезно ще им открива великата истина: "Блаженни нищи духом, яко техно

царствие небесно." Децата вече са по-мъдри от нея и великодушно ще й отстъпят

небесното царство, като я лишат от земното. И ще я лишат, защото царството на

старите е из призрачните градини на оня свят...

А друга една свекърва - жълтоликата вестникарска бабичка - ще погледне смирено

към небето и ще зашепне своите молитви: "Дано с това Рождество Христово се роди