Джек Лондон

Рогозката на Макалоа

За разлика от жените в повечето топли страни хавайките не се състаряват бързо и

остават красиви дори на старини. Всеки, който има опит в която и да е част на

света освен в Хаваите, би дал най-много петдесет години на жената, седнала под

дървото хау, а тя нито беше гримирана, нито се опитваше да прикрие някак

разрушителната работа на времето. Но децата й, внуците й и Роско Скандуел, за

когото беше омъжена от петдесет години, знаеха много добре, че е на шестдесет и

четири години, а на двадесет и втори юни ще навърши шестдесет и пет. Но тя

изглеждаше много по-млада, при все че четеше списанието си с очила, които току

сваляше, щом решеше да хвърли поглед към моравата, където играеха дечурлигата.

Имаше нещо благородно в нея - благородно като старото, голямо колкото къща

дърво, под което тя седеше, сякаш наистина беше в къща - такъв простор и уют

имаше под сянката на неговата корона; благородно като моравата - този скъп зелен

килим, който се простираше пред не по-малко благородното, красиво и скъпо

жилище. През завесата от високи палми откъм брега проблясваше океанът - синият

му цвят отвъд рифа преминаваше в индигов към хоризонта, а при самия риф блестеше

цяла гама от ясписови, изумрудени и турмалинови краски.

Това беше само една от многото къщи на Мартз Скандуел. Градското й жилище между

първия и втория фонтан на Нуану Драйв, на няколко мили от Хонолулу, беше

същински дворец. Стотици гости се бяха наслаждавали на удобствата, които

предлагаха къщата й в планината Танталус, тази на вулканичния склон, планинската

й вила (маука), морската й вила (макаи) на най-големия от островите, по (И тази

къща - тук в курорта Уайкики - не отстъпваше на останалите по красота,

благородство и Разходи за поддържането, й. Ето че и сега две япончета

подкастряха китайските рози, трето сръчно подрязваше дългия жив плет от нощни

кактуси, които скоро щяха да пуснат своите тайнствени нощни цветове. Японец

лакей в безупречно бял памучен костюм излезе от къщата с приборите за чай,

следван от японка в кимоно, красива и лека като пеперуда. Грабнала в ръка

няколко хавлии, друга прислужница японка прекосяваше поляната право към

къпалнЯта, откъдето вече излизаха децата с бански костюми. По-нататък, под

палмите край морето, две китайски гувернантки с дълги, черни плитки и в красива

национална носия - бели йешони1 и тесни дълги панталони - наглеждаха по едно

бебе в количка.