Родът и проклятието на личния избор

/ Едип цар Софокъл /

Човекът, личността, е само брънка в Микрокосмоса на междуличностното общуване. Еднаква за всички индивиди е обречеността да създаваш или да бъдеш неразривно свързан със себеподобните. Връзка кръвна или приятелска, колегиална или просто познанство- тя представлява комплексна цялост от правила и принципи- вечни, ненарушими! Връзка- символ на определен тип хармония и разбирателство.

Азът не би могъл да произлезе от нищото, от неизвестното; кармата му е да съществува в родовата Вселена, почитайки създателите и близките си. Семейството, родът е онзи пристан- носител на сигурност и закрила, при който всеки човек намира утеха. И само от естеството на личния избор зависи докога идилията ще бъде съхранена.

Нищожна е човешката воля в сблъсъка със Съдбата. Пътят на всеки човек е предопределен още от появата му в света на разумните същества и всяка негова постъпка носи последствия- такъв е Всемирният закон, валиден за всички типове общества. Закон, пред чиято сила и устойчивост са безсилни дори боговете.

Античната идея за Съдбата (Fatum) е намерила най- силен израз в Софокловата трагедия Едип цар. Мъдрият баща на трагедията дава едно философско разрешение на вледеняващия ужас, с който неумолимата Съдба следи човека при всяка негова крачка: Не убивай! Повеля, която е издигната от нивото на обикновена законова забрана до степента на висок нравствен кодекс. Повеля, запазила своята актуалност през вековете.

Едип цар или Едип тиранинът е най- съвършената от всички Софоклови трагедии, но и от всички, останали от древността; тя е трагедията на трагедиите. По майсторството, с което се развива външното и психологическото действие, творбата е образец на драматическо произведение.