Родът, бунтът, грехът и свободата в стихотворението Потомка на Елисавета Багряна

(ЛИС)

Когато започва да твори, Елисавета Багряна не остава незабелязана. Първата й стихосбирка Вечната и святата предизвиква огромен интерес. В нея има творби,в които тя въплащава именно търсенето на личността си, на корените, от които идва българското й самочувствие. Вместо жената, покорна и посветена единствено на дома и семейството, в произведенията й пред читателя се изправя лирическата героиняна Багряна,която се взира в себе си, в своя вътрешен свят и търси измененията на характера си.Тя иска да опознае себе си,за да разбере стихиите, бушуващи в кръвта й. За да разбере настоящето, трябва да се върне в миналото.

Потомка е едно от най-значимите и популярни произведения на поетесата. В него говори за родът, бунтът, грехът и свободата. По този начин тя се изповядва, дава предполагаеми обяснения за черти от характера си и опознава себе си.

Още заглавието на творбата Потомка, създава очакване в произведението да се говори за рода и родовите традиции. В началото на произведението поетесата заявява, че няма портрети и фамилна книга в рода си и тя не знае нищо за предците си, но усеща родовата кръв, която бие в нея. Нейната сила възстановява портретите, а препускащите кадри на среднощното бягство стават лице, душа, живот на предците, преминал пустинните равнини на времето.

Чрез гневното събуждане нощем е въведен мотивът за бунта неспокойната кръв пробужда човек от неговите навици и го праща в друго измерение измерение, пълно с изпитания, водещо го към греха ни пръв. Усеща се силата на непокорната кръв, преминала през вековете, съхранена от поколенията. Прабабата е нарушила една от най-важните повели, един от найзначимите закони избягала е и последвала сърцето си, а не родовите закони.

Чрез мотивът за бунта става по-ясна и функцията на греха. Той е нарушаване на някаква забрана, в стихотворението това е бягството на прабабата тъмноока с нейния любим. Непокорната прабългарка е