Произведенията: Дервишово семе - Николай Хайтов и Преди да се родя - Ивайло Петров дават една различна от тази на Йовков и Елин Пелин представа за родовия свят и за българското село. Всичко е представено, като през криво огледало.

Двете произведения показват почти едно и също историческо време. И в двете се говори за сватбата. Въпреки , че героите на Н. Хайтов и И. Петров са различни в много отношения, съдбите и на едните и на другите са подчинени на родовите закони и многовековни традиции, които те трябва да спазват стриктно, дори с цената на щастието си..

. Художествено изразните средства на творбите се припокриват, но И. Петров ги е използвал, за да осмее героите си.

И в двете произведения се разказва за едно от най важните неща в живота на човека женитбата. И двамата герои Рамадан и Петър са женени от по волята на настойниците си. Никой не ги пита дали са съгласни или не. Тогава женитбитите ставали след догово между възрастните.

Почти еднакви са и причините, поради които женят Рамадан и Петър. Петър е сгоден, за да може семейството му да се сдобият с още две работни ръце. В случея на Рамадан ръката на баба изсъхна и нямаше, кой да върши къщната работа. Една от причините за сватбата на Рамадан също е, че на неговото семейство е нужна още работна ръка. Другата и по важна причина е, че рода трябва да бъде продължен.

Първата разлика между произведенията е, че в Дервишово семе сватбата минава без проблеми, докато в Преди да се родя има доста усложнения. Това е така, защото в разказа на Николай Хайтов сватбата е едва завръзката, докато в повестта на И. Петров сватбата и раждането на детето е развръзката.

Може би най голямата разлика между двете произведения е, че в Дервишово семе има любов. Това красиво чувство възниква случайно, но важното е, че го има. Рамадан и Силвина са щастливи в брака си и се обичат. За разлика от тях Петър и Бера , които са оженени по същия начин като първите не се влюбват. Мисля, че това е така, заради духовната низост на втората двойка.

Поведението на младоженците в сватбената нощ е едно и също. И двамата се притесняват и се срамуват, което е нормално, за ранната им възраст. Чрез метафората стоеше на ръба на ринга , без да направи крачка към противника Ивайло Петров описва действията на героя си. Също като него, Рамадан седял съм на крайчеца от кревата, без да смея нито да гъкна, нито булото и да сваля.

Въпреки това юношите се различават по характер. Петър знаеше само 100 думи от собствения си език и си служеше с тях в крайни случай. През цялото време той се държи глупаво е показва, колко е страхлив. Той не желае да става баща и благосклонно предоставяше тази възможност на някой друг мъж. За разлика от него щом преудолява срама си Рамадан обиква своята жена и дори е готов да се бие за нея. Това се доказва, от факта, че когато разбира, че братята на Силвина са я откраднали той взима ножа. Също така мисли вякакви мъчения, за Руфат, който открадва жена му.

Поведението на Силвина и Бера също е различно. Първата се бори и плаче, когато я отвеждат от дома на съпруга и, докато втората няма нищо против, когато вместо у дома на Петър се озовава в богаташката къщата на Стоян. Бера не скърбеше много за баща ми, а дори се радва, че мъжете се бият и умират за нея. Това показва огромна разлика, между възпитанието, характера и разбиране от на двете моми.

Има разлика и в Художествено изразните средства. Множеството епитети, сравнения, художествени детайли и метафори са използвани и в двете произведения. В Преди да се родя всички изрази звучат не на мястото си. Вмъкването на термини, като шпионаж икономически интереси преговори и контраразузнаване има за цел да осмее и окарикатури някои от действията на героите.

Разлика има и между държанието на дядото на Рамадан и бащата на Петър. Героят на Н. Хайтов иска да опази внучето си на всяка цена. Разбира се не заради самия него, а за да продължи рода. Бащата не Петър пък бе погребал вече 3 нямаше да му струва кой знае какво усилие да погребе и 4то. Повече го вълнуват икономическите интереси.

Може би трябва да отделя малко място на един доста интересен герои, които няма с кого да бъде съпоставен. Този герои на И. Петров дръзко нарушава родовите закони. Неговото име е чичо Мартин. Логиката и поведението му са доста интересни, за онези времена. Според него от време на време трябва да се хвърля камък в блатото, за да се нарушава еднообразието в живота Именно неговия образ е най интересен и нетипичен. Тойбеше пълен с дяволии извършва какви ли не лудории, например атентатът,срещу учителя по логика и психология и случката, при открадването на Аница. Той смята, че винаги другите трябва да сърбат това, което той е надробил наче на света ще настане някой голяма справедливост ще се разцепим на 2 от скука