РОДНО И УНИВЕРСАЛНО В ТВОРЧЕСТВОТО НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

В българската култура името на Пенчо Славейков се свързва не само със смяната на литературните поколения през 90-те години на миналия век, но и с процеса на отваряне на българската култура и литература към света и приобщаването им към европейските духовни ценности.Чрез делото на целия кръг "Мисъл" се превъзмогва домашната литературна традиция и българската литература започва да се съотнася към ценностите на света.Ученик на немската индивидуалистична философия, у нас пръв Славейков заговаря за художествен мироглед, под който той разбира осъзнати естетични идеи и идеали.Статиите "Блянове на модерния поет", "Българската поезия - преди и сега", литературния автопортрет от "На острова на блажените" чертаят новата програма на литературата ни, сред която по думите на Славейков днешният човек "ще се бори в битките на бъдещето".

Последното десетилетие на века се отличава с отказ от задължителните колективистични ценности, като родина и народ, за сметка на отделната личност, която има право на собствен избор.Родолюбието и гражданският дълг, които са критерии за стойностно битие, отстъпват вече място на красотата, съвършенството, творческото начало, превръщащо отделната личност в божественост.Тъкмо с творчеството на Пенчо Славейков започва първата вълна на българския модернизъм, сменящ изцяло ценностите на възрожденската традиция и приобщаващ българската литература към съвременните европейски духовни тенденции.

Една от основните културни идеи на младия Славейков е връзката между родното и универсалното.Родното вече не се гледа като свръхценност, а като равностойна част от всеобщия духовен универсум на света или както самият Славейков твърди : "Да се извоюва човекът в българина".Това особено ясно личи в две емблематични за българската литература творби - "Майка ми" от Иван Вазов и " Баща ми в мен"от Пенчо Славейков. Във всички културни традиции майката е символ на родовото, съхранява традиционното начало.Затова и цялото Вазово творчество , изградено върху архитипа на майката, опазва българския периметър и го отчленява от всеки небългарски свят.Бащата, обратното, символ е на действеното, активното, преобразяващо света начало.Факта, че Славейков се отръща не към майката, а към бащата говори, че той ще гледа на миналото, на родното активно, преобразяващо и ще извлича от тях нови смисли.