Родният дом пристан за наранената човешка душа

ЛИС върху елегията на Димчо Дебелянов Да се завърнеш

1.Встъпление

След гибелта на Димчо Дебелянов един друг голям български поет Гео Милев отбелязва: Неговата невероятна съвест разбиваше живота на хиляди въпроси, които се сплитаха около душата му в нажежени и безизходни пръстени. Животът беше за него страдание, а страданието неговата поезия. Страданието в стиховете на Д. Дебелянов е родено от сблъсъка между суровата реалност в началото на XX век и високата нравственост, така трагична поради осъзнатата невъзможност за постигането на мечтаната хармония. В стихотворението Да се завърнеш е отразена драмата на поколението от началото на миналия век, което изживява съкрушителния крах на илюзиите и мечтите за съвършенство по особен, болезнен начин. Творец ката Дебелянов, с нежна и чувствителна за неправдите на света душа, превръща в образи и картини, цветове и музика действителността. Скритите вопли на неговия герой са присъда за света, но и поклон пред извечните човешки ценности.

2.Теза

Неозаглавеното стихотворение на Д. Дебелянов Да се завърнеш е елегия, то изразява дълбока тъга и печал. Това емоционално състояние психологически е мотивирано от разочарованието, неудовлетворението, самотата и страданието, които чувствителната, творческа, и по тази причина лесно ранима, личност изпитва при досега си с реалността. Лирическият герой в поезията на Дебелянов е самотник и несретник, за когото светът е твърде жесток и към който той не може да се приспособи поради високата си нравственост. Мотивът за завръщането е основен в елегията, защото чрез него се осмислят миналото, настоящето и отсъстващото бъдеще на лирическия герой. Този мотив се осмисля чрез разбирането на лирическия герой за настоящето, което е изпълнено със самота, безнадеждност, неудовлетвореност, затвореност. Споменът за миналото създава радост, спокойствие, хармония и тишина. Той носи на лирическия герой мечтаното духовно спокойствие и радостно усещане. Печалният странник преодолява изпитанията на делника чрез търсеното на пристан и заслона в изконните морални ценности на рода, но съзнава, че това е възможно само в спомена.