Родители и Деца, като имате предвид образите на лелята на Ралица и майката на Иво.

Иван Свиленов Пенчев XII ^Б клас N12

Пенчо Петков Славейков е български поет, един от участниците в кръга Мисъл, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. През 1892 г. Той заминава да следва в Лайпциг, където написва философските поемите Ралица, Бойко, Неразделни.

Да сравняваме отношенията между родители и деца тогава, когато Славейков написва Ралица и сега е безсмислено. Защо? Защото тогава и сега, както доказва произведението на Вазов, Чичовци българските нрави не са се променили за 150 години. А тук говорим за нещо което не се е променяло от хилядолетия насам, защото децата винаги ще са най-скъпото на родителите и това няма да се и промени със времето. A във поемата Ралица, можем да видим два такива образа. Образите на лелята на Ралица и майката на Иво.

Ралица осиротява още от малка, майка и почива при раждането и а баща и заминава по гурбет и от тогава от него ни вест ни кост. Личността която отглежда възпитава и насърчава Ралица, това е нейната леля. Въпреки, че тя не е нейната биологична майка това не е пречка за тях, защото за истинският родител кръвната връзка е без значение. За тях е важно благоденствието на самото дете. Именно такъв родител е лелята на Ралица.

Ралица остана

при леля си, като свое чедо

я тя отгледа - гърлицата както

отглежда своя рожба, докато

се на крила самичка тя възмогне.

Ето такива трябва да са родителите навсякъде. Нещо друго характерно за истинските родители е, че щастието на техните рожби е и тяхно щастие, че сълзите на техните деца са и техни сълзи.

А радостта на Ивовата майка

ни споделил би никой, ни постигнал.

От своя страна децата не остават по-назад. Между родители и деца се създава една специална връзка, нещо което не се пречупва, прекършва цял живот. Забавно ми е, когато баба ми се обажда на майка ми я разпитва с часова, кара и се. Но това което ми прави впечатление, е че тази връзка не е едно странна. Нерядко съм виждал как майка ми се обажда на баба, за да е чуе как е добре ли е, яла ли е и т.н. Това дори го виждаме и във текста. Иво казва:

"У батеви останала е майка;

ще трябва да се иде, че навън

я чуй каква е хала разбесняла."

И той хуква навън да търси майка си, но не я среща, среща Стоичко Влаха и смъртта си. Много е тъжно когато децата си отиват преди родители. Защото това не е естественият цикъл на живота, не трябва да се случва така. Но когато видим това се случва, какво всъщност правим казваме си колко тъжно, колко жалко отива и потупваме родителите на детето, казваме им мили слова и целим да ги утешим. Но не можем защото дупка останала във техните сърца е бездънна, в много случай тази дупка става по-голяма и от Големият Каньон тя е обгръща сърцето, и то спира да бие.

Една

не го забрави старата му майка

и наскоро, при пролет, се помина.

Това което спасява Ралица, е че тя става родител. А това е най-голямата радост. Но и най-голямата отговорност, защото вече не отговаряш само за един живот. И нямаш само едно сърце, а две а те взаимно се допълват.

Да не отричам проблеми между родители и деца винаги ще има. Но то в живота къде няма проблеми? Но там където има проблеми винаги има и решения. Тези които винаги ще ви помагат да преодолявате трудностите в живота, това са вашите родители.