Родината на предците моя родина.

Есе.

Как се описват чувствата ?! Как да обясня на някой какво изпитвам ? И как този някой ще ме разбере.. ?! От часове се взирам в белия лист. Пиша, трия и отново написвам нещо, което пак не ми харесва. Трябва да убедя хората, че аз обичам родината си или поне някое място на света и го наричам така. Трябва да разкажа на всички за чувства, които аз самата не разбирам и даже на моменти ме е страх от тях.

Писала съм и преди за природата и за усещанията, които тя поражда във всеки човек, които е отворен да ги посрещне. Точно за това зная, че не е лесно да опишеш нещо такова. Мога като Джон Стайнбек да нарека това усещане пулса на земята, който се превръща в ритъм и ме кара да танцувам.. езически танци.. . Мога като всеки един от великите наши поети да опиша картината, която изниква в главата ми, като се спомене думата родина или моето място на света.. Но и това не е достатъчно. Мога да кажа Да аз обичам това място.. Но защо го обичам ?! И това съм се питала и тук нямам отговор. Обичам го защоооотооо.. и като малко детенце започвам да си навивам блузата на показалеца и да гледам на всякъде другаде, но не и в тази дупка, която трябва да запълня с моя отговор. Най-лесното нещо в такъв момент е да избягаш. Да кажеш Трябва да помисля. и никога повече да не се върнеш на това място. Да изтриеш въпроса от съзнанието си и да не се мъчиш повече с отговора.

Казват, че с поезия най-лесно можеш да изразиш, опишеш и обясниш чувствта си. Никога не съм се приемала като новия Шекспир, нито като

Вазов, Далчев, Лилев или който и да е от поетите, които, чрез стихове са увековечили любовта към родината си. Коя съм аз ?! Една ученичка, която трябва да се научи на родолюбие. Едно дете, на което се насажда чувството на патриотизъм. Една объркана тийнеджърка, която не знае какво изпитва ?!? И на мен е възложена задачата да убедя всички, че обичам нещо.. и че те също трябва да го обичат ?! Не съм аз човека който трябва да определя чувствата на другите. Не съм аз тази, която трябва да казва на някой какво и колко да обича.

Аз имам местенце, което обичам.. Но съм много далеч от мисълта, че това е моето местенце. То ме приема и затова и аз приемам него. Всеки път, когато нещо не е наред затварям очи и отивам да ходя боса по поляната покрита с борови иглички и да мириша дебелата кора на вековното дърво. А всеки път когато отида там усещам как се отпускам.. как всички мисли в главата ми се избистрят и там остава най-важното. За мен това е обичта към родината. Родина всъщност тук не е най-точното понятие, защото това място, което ти усещаш не е задължително да бъде родното ти място. Да, всеки един от нас е свързан със своето родно място по един или друг