Родината като ценност

Човек може да си обясни думата "родина" по няколко начина. За някои тя е там, където са сърцето и душата, а други и поставят географски ограничения.

Преди всичко, за мен тя е едно неописуемо чувство, което те завладява напълно и не можеш да го пренебрегнеш, дори и да искаш. Родината е пространство.Родината е невидима. Тя е и материална, и затова вечна. Такова странно, но в същото време прекрасно чувство изпитвам към България.

Обичам я не заради славното й минало, не заради големите и постижения, не заради подвизите и мощта й, а заради спомените, които природната й красота е оставила като диря в съзнанието ми. Нейните тучни поляни, осеяни с многобройни цветя, величествените й върхове, прекрасните й морски брегове, искрящите езера и потоци не могат да се сравнят нито с воалите на Ниагара, нито с обширните поля на Източно-Европейската равнина, защото България е единствена по рода си.

Всъщност не познаваме добре това, което притежаваме. Колко пъти сме чували на втори юни изказвания не субекти, че не знаят какъв ден е днес. Или кога е обесването на Васил Левски, дата, която съвсем наскоро чествахме. Въпреки че тук става дума за исторически дати, и тези факти са показателни за националното ни самосъзнание. След това идва ред и на уважението, което напълно противоречи на практики културни паметници да се превръщат в складове или сметища.
Напоследък много се говори за кампанията по избирането на новите природни чудеса на света, където участват и Белоградчишките скали. И не само участват, а и в момента са лидери в своята категория, изпреварващи Гранд Каньон и други известни атракции . Във видеоматериали показаха мнения на туристи в района на скалите. Те изразяваха възхищението си от това място, дори един чуждестранен посетител сподели, че е пътувал в много страни по света, но за него това е неповторима забележителност. Да си призная, стана ми както приятно, така и неудобно чужденец да ни напомня за това, след като ние сме забравяме. И дори се засрамих, понеже никога не съм ходила в Белоградчик. По една или друга причина все още не. Предполагам, че не съм единствена. А какво би се случило, ако срещна на живо този същия човек? Той ще ми обяснява колко красиво е това място и аз, естествено ще потвърдя, но ще разчитам само на теоретични, а не практически познания. Много конфузно бих се почувствала. Защо трябва някой отвън да ми припомни колко хубави местности имаме, а не аз да разкажа. Хубаво е да се пътува и в други страни, но ако не познаваш родината, как ще я сравниш с видяното отвъд границите й? Макар и много трудно, не е зле да опитаме да се абстрахираме от не толкова високото качество на обслужване, от не толкова добрите условия по пътища, от не толкова голямата чистота и да погледнем с други очи. Дори и с очите на мечтатели, които искат да прозрат скритото за очите. Тогава ще е по-лесно да обикнеш родината, както е казал Алеко...

Вече не си правя "класации" на дестинациите, които искам да посетя. Не че съм загубила желание за пътуване. Пак ми се пътува, но е все едно коя забележителност на коя позиция е. Най-важното е коя е на първо място. Тя не е само една. Сега вече приоритет ми са всякакви атракции в България. Не е излишно освен да посетя нови и да повторя вече посещавани. Ами да, нали трябва да имам какво да разказвам като отида в друга държава след това?

Никъде другаде на света няма да намерите по-прекрасна страна от нашата.