РОДИНА, МАЙКА И ЛЮБИМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЯВОРОВ

Творчеството на Яворов е сложно и проблематично за описване само в границите на една естетика. Първите творби на поета безспорно разкриват социалната и обективна визия, но същевременно проблематизират реализма и субективизират външния свят. Така символизмът в творческата биография на поета се оказва вътрешна еволюция, според която светът и човекът все повече се представят като вътрешно духовно изживяване.

Страданието на човека е тема и на две Яворови елегии "Арменци" и "Заточеници". Съдържанието им визира трагични страници от историята на два поробени народа, но въпросът за националната идентификация е поставен по различен начин. В "Арменци" идеята за конкретно събитие и народността на героите се свърза единствено със заглавието. Универсалният адресат на творбата се определя от всеобщите ценности заложени в идейно художественото съдържание. Свобода, родина и борба са философските исторически идеали, вписващи се в битието на всеки народ. Художественото обобщение внушава, че универсалният духовен опит и свободолюбивите стремежи на човечеството се оформят и натрупват в изпитанията и жертвите на всеки отделен народ.

В "Заточеници" доминира националната идея и народностната самобитност на художествения свят. На преден план излиза автономният живот на българската етническа общност, нейния духовен облик и уникална историческа съдба. В "Аременци" лирическият субект е извън общността на несретниците, субектната дистанция спрямо героите означени с "те", "дечица", "жертви", както и спрямо тяхната далечна родина, асоциира с такива произведения като "В механата", " "На прощаване", "До моето първо либе", "Елегия". В родовия спомен, в националните културни митове Яворов преоткрива универсална законова зона, според която човекът е обезсмислен след загубата на родината си. В "Заточеници" настъпва промяна в граматичната форма на исказа "Ние" е белег на съобщност и единение на лирическия субект с героите. Лирическата идея целенасочено акцентира националната идентичност на героите. Яворов извежда национално неповторимото и конкретно българското над множественото и аморфното в човешката общност. В "Арменци" образът на родината е събирателен и обобщено метафоричен, лишен от