Род и традиция в Дервишово семе
и Преди да се родя


Разказът Дервишово семе и повестта Преди да се родя на
Ивайло Петров, са творби,които отразяват миналото,патриархалните ценности и устойчивостта на родовите традиции.Двамата автори по различен начин виждат миналото.Ивайло Петров отрича ценностните
на родовия свят,а Николаъ Хайтов откроява носителите на традиционните
и новите норми на поведение.
И в двете творби център на внимание са родовите традиции и отстояването на личността в тях.За дядото на Рамадан няма нищо по-важно
от продължението на рода.Той на гледа на своя внук като личност,а като
продължител на рода.Освен за това Рамадан е нужен и като сила в трудовата дейност на семейството: ала на баба дясната й ръка се вдърви,
та нямаше кой къщната работа да върши...Той трябва да бъде оженен,
защото е нужна работна ръка.
Мотивите за женитбата на бащатата от Преди да се родя
са същите: Баба и дядо решиха да се сдобият с още две работни ръце.
Поколението,което ще се роди след сватбата също се възприема като
полезна работна ръка: Тези дни ще имаш момче,значи! Ще има
кой да ви пасе добитъка.
Двамата герои:Рамадан от Дервишово семе и бащатата от
Преди да се родя са оженени още много млади, преди да са достигнали своята физическа и духовна зрялост.Те изпълняват вековните повели на
родовата традиция-продължението на рода.Женитбите им са свързани с
материалния интерес.Освен още една работна ръка снахите носят зестра,
а женихът трябва да притежава повече имане,за да може да си вземе
по-добра жена.В Дервишово семе братята на Силвина за два брадати пръча с големи чанове я препродават на Руфат.В Преди да се родя се прави сделка между двете семейства.Семейството на момчето искат:

дванадесет овце,една телица,четири чифта юргани,двадесет и пет ризи,четиринадесет кърпи ,десет чифта чорапи,десет декара нива...
А семейството на момичето искат: три хиляди лева,един данак,два чифта юфтени чепици...,четири златни пендара...Мислите и чуствата на младите изобщо нямат значение, те само трябва да изпълнят родовата повеля създаване на семейство.От тук нататък нещата трябва да вървят както е било през вековете мъжът да върши тежката работа,а жената да гледа семейното огнище.Героите от двете творби съзряват след сватбите физически и възмажават.Те изварвяват различен път към себе си, но стигат до истината,че чувствата направляват човека като и двамата се влюбват в своите жени.
Жените от двата разказа са зависими също от родовите