КРИТИКА ВЪРХУ "ПОД ИГОТО"

Д-р В. Балджиев

1896

Трябва да признаем, че именно многобройните похвали, които оградиха този труд на г. Ив. Вазова, ни подбудиха да напишем настоящето.

Съзнаваме, че задачата, която ни предстои, е твърде трудна в такова именно време, когато още трептят духовете от ненадейното онова тържество, предназначено за награда на г. автора на този роман. Но като се въодушевяваме от чувството на справедливост и от надеждата, че това ни мнение ще послужи за нещо добро, ние на драго сърце се наемаме да обърнем сериозно внимание на интересующите се върху техническите, естетическите, поетическите и психологическите страни на това произведение. Да, ние се ласкаем да вярваме, че попълваме една празнота у нас, като указваме на някои страни, които не са докасвани, следствие на което обстоятелство и чуждите повърхностни мнения, можаха да си пробият път у нас и да съставят така да се каже, обществено мнение, без всякакъв самостоятелен критически отчет.

Западниците се възхищават и от пъргавите игри на Мамелуците и Арабите, които пътували из Европа да представляват разбойничествата по источните пустини. Ала, ако тези игри са възхитителни в Европа, защото са безопасни за зрителите, съвсем не са такива на изток, дето не стават на шега и на игра. . .

Фактът, прочее, че романът "Под игото" пътува триумфално из Европа (с извинение, че се ползваме с чужда фраза), това още не може да ни служи за критериум на истинска художественост; не може да ни ангажира да не погледнем и от наша точка зрение на това произведение и разкрием качествата на съставните му елементи.