Забравена парола?
Начало на реферати

РОБСТВО И СВОБОДА В “ЕЛЕГИЯ” НА ХР.БОТЕВ


РОБСТВО И СВОБОДА В “ЕЛЕГИЯ” НА ХР.БОТЕВ

Според литературния изследовател Никола Георгиев големият поет се познава не само по онова, което е написал, но и по ония неща, които активно е премълчал, защото ги е смятал за маловажни и отвличащи човека от предначертания път. За десетте си години активна литературна дейност Ботев е написал само двадесет стихотворения, но в тях са отразени основните проблеми на епохата и нейните движещи тенденции: идеята за революционната борба като единствен изход на народите, проблема за подвига и саможертвата, темите за смъртта и безсмъртието. В стихотоврението “Елегия”основната тема е темата за робството, на която се противопоставя бунтовния патос на лирическия герой.

Заглавието на творбата е във връзка с основното елегично, тъжно настроение на творбата, изпълнена с болка и страдание, породени от теглото на поробения народ. Но тук Ботев рисува не само мъката на народа, а сочи и виновниците за трагичното му положение. Силата на сатиричната страст съпътства елегичната болка. И тя внушава революционния патос на творбата.

В стихотворенитето Ботев осмисля проблемите на народа в обобщен социоколтурен план, чрез използване на библейски и исторически образи, за да изобличи предателството и демагогията на властващите, църквата и продажната интелигенция. Народът в тази творба е представен като мълчалив страдалец, който безропотно понася робството, и чрез този образ поетът изразява дълбокото си съчувствие към хората на народните низини. Ботев започва стихотворението с мотива за “робската люлка”, за да придаде драматизъм на поетическите внушения, защото люлката се свързва асоциативно с началото на живота, а робството е негово отрицание. Чрез тази метафора той сочи, че има виновниците за тежкото положението на народа – тези, които го приспиват, успокояват, карат го да се примирява. И той ги сочи – “рояк скотове / в сютруци, в реси и слепци с очи.” Чрез метонимията саркастично визира издигнатата и просветена част от народа: търговци, духовенство, книжовници и учители, които са слепи за единствено верния път на революцията. Според поета примирението към злото, което проповядва християнската църква, /”търпи и ще си спасиш душата”/ служи единствено на тираните. Препратките, които прави Ботев към библейските и историческите образи /Юда и Лойола/ внушават представите му за църквата като синоним на предателство, лицамерие и демагогия.

Картината на робството в творбата е нарисувана с разтърсващ драматизъм, чрез звукови и зрителни картини. Оковите на поробения народ гърмят “глухо и страшно” .

“.... пот от чело/ кървав се лее над камък гробен:

кръстът е забит в живо тело,/ ръжда разяжда глозгани кости,/

смок е засмукал живот народен,/смучат го наши и чужди гости.”

Чрез алитерацията и серията от натуралистични метафори Ботев рисува експресивна и внушителна картина на народното страдание. Чрез образа на кръста /разпятието/ поетът внушава, че мъките на народа се родеят с мъките на Христос, дори са по драматични от неговите. Чрез кръста Ботев и мотива за спасението, което не бива да се отлага. Перспективите на българския живот трябва да се търсят тук и сега. Мотивът за “нашите и чужди гости”, характерен за Ботевото социално мислене, разкрива виждането му, че главните виновници за тежкото робско положение на народа са не толкова чуждите натрапници, колкото вътрешните врагове, които трупат облаги на неговия гръб.

РОБСТВО И СВОБОДА В “ЕЛЕГИЯ” НА ХР.БОТЕВ facebook image
Публикувано от: Руска Борисова


Вметнати части (тест) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.