Робинзон Крузо и просвещенският модел за човешка личност

Епохата на Просвещението е преломна за развитието на човечеството. Родените през Ренесанса хуманни идеи излизат от затворения кръг на образованите интелектуалци, за да станат достояние на всички прослойки. Едва през осемнадесети век те намират своето широко приложение, като обосновават нови и могъщи теоретични движения, отра-анващи необходимостта от сериозни обществени реформи, които да осигурят човешкия просперитет. Това движение на мисли, идеи, социални проекти намира отражение и в литературата от XVIII век. Една ог показателните творби на тази епоха е романът на Даниел Дефо Робинзон Крузо". От момента на появяването си досега той пленява човешкото въображение със силата на човешкия дух.
Освен като приключенско четиво произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Романът Робинзон Крузо" обобщава в художествен текст опита на обществото да намери нови пространства за социалния просперитет на човека. На един необитаем остров поср&дством личната история на героя човечеството сякаш получава шанса да започне своята история на чисто, за да реализира основните просвещенски идеи за разумно общество, за живот, посветен на доброде-юлите, Чред образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята нз труда като основно бпаго за чове-

ка и като средство за извисяване до Бога Територията на острова става необозрима територия на духа. в която действат нови понятия за добро и зло, ориентирани към неограничените възможности на разума и духа на свободната от социални ограничения личност. Човекът е видян като творец - той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание.
Романът на Даниел Дефо разработва една доста популярна за времето си тема - приключенията и пътешествията на един моряк сред екзотични и мечтани като в сън непознати местенца нз планетата. Писателят сбаче преформупира акцента на творбата си - той се интересува не от приказните земи и чудновати ппемена, които среща неговият герой, а от самия него. За разчитането на авторови-те послания е важно да знаем за кого е предназначено произведението Това не са образованите и изискани аристократи, които четат мъдрия Аристотел, а са непретенциозните английски буржоа, едва-що усетили чувството за свобода и силата на материалния просперитет, излязъл изпод труда на ръцете им Ето защо в романа плвнгаа не измислицата за райския острой и чудното спасение спед страшно корабокрушение, а успехът на героя във всяко негово действие - от най-простата направа на плет до опитомяване на животните и човека.
Романът е построен като изповед на РоВинзон
Крузо и още в началото героят признава своята склонност към приключенията н нетърпимостта си към скучния живот на буржоа, какъвто води неговият баща. Но тоеа признание прозвучава като провокация към съдбата на. младия мъж - когато остава сам на безлюдния остров и има време да разсъждава върху постъпките си. той преценява младежките си пориви като безразсъдни. Става така, че по стечение на обстоятелствата Робинзон Крузо трябва да прекара почти три десетилетия (т.е. целия си активен съзнателен живот) на един скучен остров, борейки се за своето оцеляване. Б неговия живот тук няма приключения, няма разнообразие, а изненадите може да струват сигурността или здравето на героя. Следователно, бягайки от безинтересния живот на своето съсловие в Англия, той